И те се засмяха, ала смехът им не беше весел.
— Какво би направила, ако откриеш, че Дилън ти изневерява? – бе попитала Робин приятелката си, когато тя обяви, че ще се омъжва.
— Сигурно ще му отрежа топките.
— Сериозно.
— Аз съм сериозна.
— По-сериозно.
— Предполагам, че ще му го върна по същия начин. Нали знаеш: каквото повикало…
— Ще можеш ли да го направиш?
Тара си дръпна силно от джойнта, който си разменяха, и го подаде обратно на Робин.
— Мога да направя каквото си поискам.
И го направи, помисли си Робин.
А сега беше мъртва.
— Не бих могла да остана с мъж, който ме мами – спомни си думите си тогава Робин.
В такъв случай, май не трябва да си дават труда да се жениш – дойде незабавният отговор на Тара.
Дали затова двамата с Блейк така и не осъществиха плановете си да се оженят? Въпреки всичките си усилия да стои надалеч от мъже, които дори бегло напомняха баща й, дали тайничко не подозираше, че бе избрала точно такъв?
Робин се взря в къщата, построена от баща й в съседство. Неговата крепост.
Неговата гробница.
— Робин! – провикна се от долния етаж сестра й. – Ландън! Вечерята е готова.
Робин си погледна часовника и с изненада установи, че вече бе станало шест часа. От колко време стоя тук? Тя се извърна от прозореца.
— Слизам веднага.
Излезе в коридора и отиде в банята.
— Наистина на нищо не приличам – заяви тя на отражението си в огледалото над мивката. Подръпна косата си, мъчейки се насила да вкара в някакъв ред къдриците си, но накрая се предаде. Изми си ръцете, наплиска лицето си с топла вода. – Доста по-добре – измърмори неубедено на излизане от банята.
Вратата към стаята на Ландън бе затворена и тя предпазливо пристъпи към нея. Чуваше ритмичното му потракване вътре.
— Ландън – повика и леко почука. Потракването спря. – Вечерята е готова.
Почака за някакъв отговор, но нищо не последва.
— Робин! Ландън! – провикна се отново от долния етаж Мелани. – Вечерята е сервирана.
Робин постоя пред стаята на Ландън още няколко секунди. Отказа се, когато потракването се възобнови, и слезе долу.
7
Мелани вече бе почнала да се храни, когато Робин влезе в кухнята.
— Извинявай, че се забавих – каза тя, издърпа един стол от другата страна на квадратната дървена маса и седна.
— Това е мястото на Ландън – отбеляза Мелани.
Робин послушно се премести на друг стол, под прав ъгъл със сестра си. На един удар разстояние, помисли си тя като си припомни времето, когато като деца, Мелани имаше обичая да забива вилица в опакото на дланта й. Инстинктивно прибра ръцете си в скута.
— Нещо не е наред ли? – попита Мелани.
— Не. – Погледна към голямата купа със задушено в центъра на масата. – Вкусно мирише.
— Сипи си. Тук не спазваме церемонии.
Робин си сипа мъничко в чинията.
— Само толкова ли ядеш? Нищо чудно, че си кожа и кости.
— Може после пак да си сипя.
Мелани сви рамене.
— В кутията има хляб, ако искаш. Не си дадох труда да правя салата. Ландън никога не яде салата и аз отдавна спрях да правя.
— Не се притеснявай.
— Кой казва, че се притеснявам? Господи, как мразя тази фраза.
Робин почувства как стомахът й се връзва на възел. Поднесе вилицата към устата си, като се надяваше да не се задави.
— Хубаво е, наистина – каза, след като успешно преглътна една хапка и се канеше да лапне втора.
— Изглеждаш изненадана.
— Не съм. Не исках… – Кажи го. – Мелани, мислиш ли, че бихме могли…? – Млъкна. Какъв беше смисълът?
— Дали мисля, че бихме могли… какво? – попита Мелани. – Нали не искаш пак да говорим?
Робин остави вилицата си.
— Просто се надявах да можем…
Какво? За Бога, Робин, изплюй камъчето.
— … да бъдем малко по-мили една към друга – довърши Робин. – Искам да кажа, не сме се виждали от дълго време. Дали да не спрем със заяжданията и подигравките?
— Не си давах сметка, че се заяждаш и подиграваш.
— Не го правя.
Мелани кимна разбиращо.
— Значи изобщо не става дума за нас. Става дума за мен и къде аз бъркам.
— Нищо не си сбъркала. Само те моля да опиташ да бъдеш малко по-ведра.
— Тара е мъртва; татко най-вероятно няма да изкара нощта. Би било истинско чудо, ако Касиди оживее; извършителят все още е на свобода; шерифът мисли, че Ландън е виновен, налага се да лъжа, за да го защитя. И ти искаш да бъда „по-ведра“?