Робин поклати глава.
— Робин? Там ли си?
— Извинявай. Не, не знаят кой го е направил. Предполагат, че е нахлуване, но…
— Но?
— Не знаят. – Нямаше силите да повтори предишния си разговор с Мелани. Верни ли бяха клюките? Баща й изневерявал ли е на Тара? Тара изневерявала ли е на баща й? И в крайна сметка, това имаше ли значение? Дали щяха да са още живи, ако клюките бяха неоснователни?
„Ти изневерявал ли си ми?“ – искаше й се да попита.
— Как си? – попита, вместо това.
— Аз ли? Аз съм добре.
— Ами сестра ти?
— Трудно е да се каже. В един момент сякаш се държим добре помежду си, в следващия – не толкова.
— А синът й? Извинявай, забравих му името.
— Ландън.
А, да. Беше кръстен на онзи артист…
— Майкъл Ландън[5]. – Робин си представи отдавна починалия актьор, звездата на филма „Бонанза“, популярен уестърн, чиито повторения по телевизията Мелани имаше навика да гледа. Но кой си кръщава детето на името на актьор, когото е виждал само в стари телевизионни предавания? – Той най-вече се уединява. Всъщност, още не съм говорила с него. – Но го чувам, помисли си и погледна към стената, която разделяше двете им стаи. Веднага, щом приятелят му Кени си бе тръгнал, Ландън бе възобновил непрестанното си потракване.
— Сигурно не ти е много приятно да си там – предположи Блейк.
— Така е.
— Как е времето?
Наистина ли?
— Горещо. – Действително ли си говорим за времето?
— Имаш ли някаква представа кога ще се прибереш?
— Сигурно ще остана поне още няколко дни. Шерифът иска утре да огледаме с него новата къща на баща ми и да видим дали ще открием какво липсва. – Защо? Да не би да се притесняваш да не те заваря неподготвен? Има ли някой с теб?
— Как се чувстваш с всичко това?
Робин прихна.
— Това би трябвало да е мой въпрос. Аз съм терапевтът, забрави ли?
Но не много добър терапевт.
— Няма да ти бъде лесно – разсъди Блейк.
— Вярно е. Но кога ли изобщо нещо, свързано със семейството ми, е било лесно?
— Искаш ли да дойда там? – попита той.
Моля те, кажи не, сякаш чу вътрешния му глас Робин.
— Не е необходимо – угоди му тя. – Ти си зает.
— Мога да си уредя няколко дни отпуска.
— Добре съм. Наистина.
— Действително звучиш доста добре.
— Така ли? – Предполагам, че чуваме онова, което искаме да чуем.
— Да-м. Уморена, но добре. Май трябва да те оставя да поспиш.
— Да. Идеята не е лоша. – Въпреки, че още по-добра идея би било да зарежеш всичко и да си домъкнеш задника тук. А най-добрата – да престанеш да питаш какво искам и да проумееш от какво имам нужда.
— Добре – каза той.
— Добре.
— Нали ще ми се обадиш веднага, щом разбереш нещо?
— Ще ти се обадя.
— Обичам те – произнесе толкова тихо, че Робин не беше сигурна, дали изобщо е казал нещо. Пак ли чуваме, каквото ни се иска?
— И аз те обичам – прошепна тя. Отново хвърли телефона на леглото, сложи върху езика си двете хапчета, които все още стискаше в дланта си, и ги глътна. Едното й приседна на гърлото, тя се помъчи да го преглътне, но това сякаш влоши нещата. Отвори вратата и излезе в коридора. Отиде в банята, наведе се над мивката и пи вода направо от кранчето. Водата потече по брадичката и врата й и намокри предницата на нощницата й.
Изми си лицето и зъбите, после отдели няколко минути да си оправя косата, но накрая призна, че това е обречена кауза и излезе от банята. Чуваше пуснатия телевизор в стаята на Мелани в дъното на коридора. Веднага щом баща им и Тара се бяха изнесли, сестра й бе превзела родителската спалня с удобната й прилежаща баня, без да губи и минута време. Робин не бе сигурна кога точно е станало това, нито й бе хрумнало да пита, но шериф Прескът бе споменал нещо за парти по случай освещаване, както и че работници редовно влизали и излизали от къщата. Значи, по някое време миналия месец, прецени тя, докато се връщаше в стаята си.
Той стоеше до леглото й с гръб към нея – висок, бос, с впечатляващи бицепси, изпъкнали под ръкавите на карираната му риза, падаща свободно над провисналите сини джинси. Гъста кестенява коса се спускаше към прегърбените рамене, а тялото му се поклащаше напред-назад, сякаш се молеше.
— Ландън?
Момчето се извърна, тъмните му очи пробягаха от лицето на Робин към гърдите й.
Тя вдигна ръка към тях, давайки си сметка, че зърната й ясно се открояват под тънката бяла памучна материя.
5
Майкъл Ландън (1936 - 1991) - американски актьор, писател, режисьор и продуцент. – Б.пр.