Мелани беше права. Въпреки размера и впечатляващата си фасада, въпреки кристалния полилей и витите стълби, въпреки рояла и скъпите мебели, въпреки уредите от неръждаема стомана и гранитните плотове – или точно, заради всички тези неща, – в тази къща имаше нещо странно безлично. Как го бе описала Мелани? Скъпо и тъпо. Приличаше повече на хотел, отколкото на дом.
Разбира се, баща й винаги бе имал слабост към хотелите.
Но Тара?
Тара бърчеше нос, когато видеше безвкусни полилеи. Мразеше кретонени дамаски. Медната посуда не й правеше впечатление.
Робин се опита да си представи как Тара се влачи след декораторката – Шийла, Шели, или може би Сюзън – по различните дизайнерски студиа, и се мъчи да избере измежду милиардите изложени платове и мрамори. Дали не е била твърде объркана, за да си създаде мнение? Дали просто не е свила прекрасните си рамене и не се е съгласила с избора на съпруга си? Дали не е била респектирана от славата и професионализма на декораторката си?
Само че, Тара никога не свиваше рамене и не се водеше по чужд ум. Не беше лесно да бъде объркана и рядко се респектираше от каквото и да било.
А може друго да е било в ума й. Или пък да не й е пукало. Може обзавеждането да я е отегчавало. Може да не й е било присърце.
Може сърцето й да е било другаде.
Верни ли бяха слуховете?
— Оттук. – Шерифът ги изведе от кухнята през една странична врата и те отново се озоваха в главния коридор.
Робин последва шериф Прескът в някаква голяма празна стая вляво. Още прозорци. Още голи стени.
— Очакваха да пристигне една билярдна маса, направена по поръчка. Трябва да е готова следващия месец – съобщи Мелани.
Върнаха се в коридора и се отправиха към кабинета на баща им.
— Компютърът му го няма – тутакси заяви Мелани.
— Ние го взехме – обясни шерифът. – Техниците ни преглеждат файловете му.
— Имате ли право? – попита Мелани. – Без заповед?
Шериф Прескът остана изненадан от въпроса.
Баща ви е жертва, Мелани. Не заподозрян. Опитваме се да установим кой е виновен за случилото се. Съдържанието на компютъра му може да ни е от полза.
— Не и ако някой е нахлул в дома им.
Шерифът кимна.
— Ще се постараем да ви го върнем скоро.
Докато оглеждаше облицования с дървена ламперия кабинет, Робин почувства приятното жужене да се заражда в основата на врата й. За разлика от другите стаи обаче, които изглеждаха недокоснати, тази явно бе претършувана. Чекмеджетата на огромното орехово бюро, което се намираше в средата на стаята, бяха отворени, а съдържанието им разпръснато по пода. Книги, които би трябвало да са подредени по вградените рафтове, бяха разхвърляни върху зелено-кафявия кариран килим на пода. Голяма черно-бяла снимка на баща им, прегърнал от двете си страни Тара и Касиди, лежеше преобърната пред отворения празен сейф.
— Сейфът се намираше зад снимката – поясни ненужно шериф Прескът.
Не може да се каже, че е най-оригиналното място на света да се скрие сейф, помисли си Робин. Особено, когато стените са съвършено голи и единственото нещо върху тях, е тази глупава снимка. Сведе поглед към преобърнатите усмивки на баща си и младото му семейство. Изглеждат толкова щастливи, каза си тя. Били ли са наистина такива?
— Имате ли представа какво е имало в този сейф? – попита шерифът.
Робин поклати глава.
— Пари в брой, вероятно – отговори Мелани. – Той обичаше да има много пари на разположение.
— Някаква идея колко може да са били?
— Пет, може и десет хиляди долара. У дома винаги държеше толкова.
— Нещо друго?
— Бижута – предположи Мелани. – Колкото вие знаете, толкова и аз.
— Ами завещанието му? – попита шерифът.
— Какво за него?
Имате ли представа кои може да са наследниците му?
— По-добре да говорите с неговия адвокат. – И Мелани съобщи на шерифа името на адвоката. – Но баща ми още не е мъртъв, нали знаете?
— А оръжия?
— В смисъл?
— Баща ви притежаваше ли такива?
— Няколко. Няма ли ги?
Прескът кимна.
— Знаете ли какви бяха?
Един „Смит и Уесън“, струва ми се. Също и… как се казваше онзи, големият?
— А .357?
Май е същият. Това ли е оръжието на убийството?
— Възможно е. Да се качим ли горе?
— Защо не? Кое стълбище предпочитате? – попита Мелани, когато се върнаха в коридора.