— Дадено – повтори шерифът.
Робии проследи с поглед младежа, докато се отдалечаваше по коридора.
— Има ли още нещо, което би трябвало да зная, и което да ви е убягнало от ума? – натъртено ги попита шерифът.
— Нищо – отново отговори и за двете им Мелани.
— И отсега нататък оставете аз да преценявам кое има значение и кое не. – Той си записа името на Кени в тефтерчето, което извади от джоба на ризата си, и всички отново поеха към стаята на Касиди.
— Разбира се – обеща Робин.
— Копеле – измърмори Мелани полугласно, пронизвайки с очи гърба на шерифа.
Спряха пред затворената врата на стаята. Робин си пое дълбоко дъх.
— Дами – покани ги шерифът и отвори.
Касиди лежеше в леглото със затворени очи, обърната към обедното слънце, което се процеждаше през щорите на страничния прозорец. Косата й бе прибрана назад от слабото бледо лице и прихваната с фиба. В този вид изглеждаше още по-безпомощна от предишния ден. Робин усети как въздухът в гърдите й се стяга като свит юмрук.
— Касиди? – тихо я повика шерифът.
— Тя спи – прошепна Робин и се дръпна, едва удържайки се да не избяга. – Може би не бива да я безпокоим.
— Касиди – повтори шерифът и я докосна по голата ръка над абоката, поставен във вената от вътрешната страна на лакътя й.
Изпъстрените със златни точици кафяви очи на момичето се отвориха широко. Тя изхлипа стреснато.
— Аз съм шериф Прескът – побърза да се представи той. – Няма от какво да се боиш, Касиди. Вече си в безопасност.
— Робин? – попита момичето, въртейки очи наоколо.
— Тя е точно пред теб – съобщи шерифът. После хвърли поглед през рамо към Робин, подканяйки я мълком да се приближи.
— Тук съм. – Краката не я слушаха, но тя успя да застане до шерифа.
— И аз съм тук – обади се Мелани и се приближи до другата страна на леглото.
— Робин? – повтори Касиди, без да обръща внимание нито на шерифа, нито на Мелани.
— Ето ме, миличка – каза Робин, успяла да намери тона си на терапевт и хвана ръката на момичето, а шерифът отстъпи назад.
— Робин – отново я повика Касиди и стисна пръстите й. – Знаех си, че ще дойдеш.
— Така ли?
— Майка ми казваше, че винаги е можела да разчита на теб.
— Така ли е казвала? – Очите на Робин се наляха със сълзи.
— Постоянно говореше за теб, казваше, че много й липсваш.
— И тя ми липсваше. – Робин осъзна, че това бе истина. Срамежлива по природа, тя не се сприятеляваше лесно, а дори когато си намираше приятели, заради проблемите си с доверието, не можеше да ги задържи. Всъщност, не бе имала истински приятели, откакто бе напуснала Ред Блъф. – Какво още ти е казвала?
— Че трябва да ти се обадя, ако нещо й се случи.
— Защо й е хрумнало да казва това? – намеси се шерифът, напомняйки за присъствието си. – Безпокоеше ли се от нещо по-специално?
В продължение на няколко дълги секунди момичето гледа втренчено в тавана, после затвори очи. За миг Робин си помисли, че може отново да е изпаднала в безсъзнание.
— Можеш ли да ни кажеш какво се случи в нощта, когато сте били простреляни? – попита шерифът.
Очите на Касиди останаха затворени, но стисна пръстите на Робин толкова силно, че тя едва не простена.
— Няма нищо, миличка. Аз съм тук. Можеш ли да ни кажеш какво се случи онази нощ? – Робин повтори въпроса на шерифа. – Знаеш ли кой ви простреля?
Касиди отвори очи и се взря право в нея.
— Някой ме простреля – повтори тя, сякаш караше насила думите да придобият смисъл. – О, Боже. Боли. Толкова много боли.
— Веднага ще повикаме лекар – увери я шерифът. – Но наистина е важно да узнаем какво се е случило в нощта, когато сте били простреляни, за да хванем виновника, Касиди. Можеш ли да ни помогнеш?
— Не зная. Не зная. Не зная. – Гласът й се повишаваше с всяко повторение.
— Няма нищо. Всичко е наред. Успокой се, миличка – каза й Робин. – Не е нужно да бързаме. Ще караме съвсем бавно. Става ли, шерифе? Става ли, Касиди?
Касиди кимна, по страните й се стичаха сълзи. Шерифът отново отстъпи назад.
— Знаеш ли кой те простреля, миличка? – повтори въпроса след няколко секунди Робин.
— Не. Те носеха маски. Не можах да видя лицата им.
— Те? – намеси се шериф Прескът. – Колко души бяха?
— Двама. Може би трима. Не съм сигурна.
— Няма нищо – увери я Робин. – Сега вече знаем, че са били намесени повече от един човек. Добре, Касиди. Справяш се страхотно.
— Можеш ли да кажеш, дали са били мъже или жени? – попита шерифът.
— Мъже, струва ми се. Бяха високи. Големи. Целите бяха облечени в черно.