— Никакви телефони на вечеря! – Думите отекнаха по степите, когато Ландън се втурна навън от кухнята.
Секунди по-късно Робии чу външната врата да се отваря, после да се затръшва.
— Май въпросът се реши – обади се Мелани.
Първото нещо, което Робин направи на следващата сутрин, бе да вземе назаем колата на Мелани и да слезе в центъра, за да си купи нов телефон.
Мелани отказа да я придружи. Ландън все още си стоеше в стаята, след като предната нощ бе останал навън дълго след полунощ. Остатъкът от нощта той бе прекарал, клатейки се на стола си, докато Робин лежеше будна в леглото, заложница на ритмичната му обсесия, и се чудеше къде ли бе ходил той.
— Ще се върне – каза само Мелани и повдигна рамене, в отговор на притесненията на Робин. После се бе прибрала в стаята си да гледа телевизия.
Робии бе опитала да се обади на Блейк по стационарния телефон в кухнята, но той не вдигна. Нито отговори на двете съобщения, които тя остави на гласовата му поща, преди да си легне. Бе задрямала за кратко, но се събуди, щом Ландън се върна, и когато най-накрая заспа към пет часа сутринта – благодарение на двете таблетки ативан, които взе от отчаяние един час по-рано, – една малка змия пропълзя от някакъв кошмар и я захапа за врата. Въображаемата отрова я държа будна до седем часа сутринта, когато най-сетне стана от леглото, изтощена и леко замаяна от лекарствата.
Главната улица бе изненадващо натоварена в десет часа сутринта през делничен ден. Робин се бе отказала да закусва вкъщи, за да не рискува още един неприятен сблъсък с Ландън. Вместо това предпочете да се отбие в местния „Старбъкс“. На опашката пред нея имаше две жени в еднакви розови униформи на служителки в салон за красота и един мъж в бизнес костюм, наврял лице във врата на придружителката си. Зад Робин чакаха две млади жени и си шушукаха.
— Бях на тяхното парти за освещаването миналата седмица, казваше едната. – Само да беше видяла мястото…
Робин леко се извърна, преструвайки се, че иска да види часовника на стената, за да се опита да ги познае. И двете бяха малко под трийсетте, косите им вързани на конски опашки и облечени в маркови екипи за тренировка. Нито една от тях не й се стори позната. Когато отново се обърна напред, Робин улови погледа на някакъв мъж пред витрината отвън, с лице, притиснато към стъклото, засенчил с една ръка очите си. Нещо в него й се стори познато, макар да не можеше да различи чертите му. Мен ли гледаш? Познавам ли те?
Не ставай глупава, смъмри се тя. Това, че някой зяпа през витрината, не значи, че гледа теб. Най-вероятно иска да види колко е дълга опашката. Стават параноичка.
— Чух, че е имало проблеми в рая – каза жената пред нея на мъжа, наврян във врата й.
— Един приятел ми каза, че я е видял да си гука с Дони Уорън няколко дни преди убийството – отвърна мъжът. – Носят се слухове, че са били нещо повече от приятели.
— Мислиш, че той има нещо общо със случилото се ли?
Мъжът сви рамене.
— Не бих се изненадал. Той е странна птица.
Кои са тези хора? – запита се Робин. И кой, по дяволите, е Дони Уорън?
— Извинете – каза някой.
Робин усети, че някой я докосва по рамото и се обърна.
— Вие сте наред – каза една от опашатите жени зад нея и посочи тезгяха.
Младият служител в униформа я гледаше очаквателно.
— Какво да бъде?
— Мокачино и мъфин с червени боровинки – каза Робин толкова тихо, че той не я чу и се наложи да повтори поръчката си.
— Боя се, че мъфините с червени боровинки свършиха току-що.
— Някакъв друг тогава. Вие изберете.
— На мен любими са ми мъфините с масло и сини боровинки – предложи с озъбена усмивка той.
— Добре. Защо не?
Тя плати и се дръпна настрани, дъвчейки гадния мъфин, докато чакаше мокачиното си.
Външната врата се отвори, вътре влезе някаква жена и се упъти към опашката. Внезапно тя спря рязко.
— Робин? – Едновременно въпрос и възклицание. – Боже мой! Горкичката. Знаех си, че ще се върнеш. Как си?
Робин разпозна дрезгавия глас на Санди Грант, преди да зърне лицето й, което бе значително наедряло от последния път, когато я бе видяла. Макар да бяха завършили гимназията на Ред Блъф едновременно, и да бяха посещавали едни и същи класове, двете никога не се сприятелиха, така че Робин бе доста скептична относно нейната загриженост. Тя преглътна бучката тесто, която дъвчеше, но една боровинка се залепи на небцето й.
— Добре съм. А ти?
Санди очевидно се изненада от въпроса.
— Аз ли? Аз съм добре. Е, пак съм бременна. Очевидно. За четвърти път. Убийствената сперма на Джейсън поразява отново! – Тя се засмя, после се намръщи, сякаш догадила се, че усмивката й е неуместна. – Какво става с баща ти? Той ще се оправи ли?