— Не зная. – Робин се огледа наоколо притеснено, мъчейки се да отлепи боровинката от небцето си с език. Гласът на Санди бе привлякъл вниманието на всички и погледите им бяха приковани в нея.
— Цялата работа е толкова смахната – не спираше да говори Санди. – Не мога да повярвам, че Тара е мъртва. Полицията има ли някаква представа кой го е извършил?
Отвсякъде се понесе шепот, като внезапен летен бриз.
„Коя е тя?“
„Трябва да е другата дъщеря.“
„Колко е слаба.“
— Чух, че малката Касиди все още е в критично състояние. Горкото сладурче – каза Санди, точно когато Робин най-накрая успя да отлепи упоритата боровинка. – Знаеш ли кога ще е погребението на Тара?
— Не. Аз… – С крайчеца на окото си Робин забеляза насочени към нея телефони. Тя вдигна ръка да закрие лицето си от издайническите щракания на любопитните камери.
— У Мелани ли си отседнала? Тя сигурно не е на себе си. Искам да кажа, колко може да понесе човек, да не говорим за това нейно момче… Вярно ли е, че е заподозрян?
— Едно мокачино – чу се вик иззад тезгяха.
— Моето! – Робин нетърпеливо се пресегна да го вземе.
— Вие ли сте Робин Дейвис? – попита някой. – Сигурно не ме помните, но…
— Не, съжалявам. – Тя грабна мокачиното си и излезе, без да се обръща назад.
— Е, това беше доста невъзпитано – чу да казва Санди, докато вратата се захлопваше зад гърба й.
Когато Робин влезе в магазина на „Т-Мобайл“ в края на улицата, двама души чакаха ред да бъдат обслужени. Слава Богу, не познаваше никой от тях, нито пък младите продавачи, макар да се запита, дали пък те не познаваха Ландън. Докато стоеше на опашката, тя положи всички усилия да не мисли за снощния инцидент с племенника си, което разбира се доказваше, че не мисли за нищо друго.
— Мале – възкликна служителят, когато му показа разбития си телефон. Според картата на гърдите му, той се казваше Тони.
Какво му се е случило?
— Изтървах го.
— В някой кладенец ли?
Робин набързо си избра нов телефон и избухна в порой сълзи на благодарност, когато Тони й каза, че ще може да запази стария си номер.
— Мале – каза той, – май много сте харесвали този номер.
Тя бършеше сълзите си, когато забеляза някаква сянка на мъж пред витрината на магазина. Дали не беше същият, който се взираше в нея през витрината на „Старбъкс“?
— Кой е този? – попита тя Тони.
Тони обърна поглед към улицата.
— Кой?
— Онзи мъж – започна тя, но млъкна, като осъзна, че там няма никой. Значи, не само си параноичка, но и ти се привиждат разни неща.
Никакъв ативан повече, скъпа, реши на излизане от магазина. Ти си силна. Владееш се. Нямаш нужда от него. С преувеличена решителност тя бръкна в чантата си и импулсивно метна малкото пластмасово шишенце с останалите хапчета в боклукчийското кошче на ъгъла, заедно с празната си чаша от кафе. Тутакси съжали за решението си. Докато се мъчеше да си представи как да извади шишенцето оттам, погледът й попадна на яркожълтата вестникарска будка наблизо.
МИЛИОНЕРЪТ ПРЕДПРИЕМАЧ ГРЕГ ДЕЙВИС СЕ БОРИ ЗА ЖИВОТА СИ,
крещеше заглавието на първа страница на „Ред Блъф Дейли Нюз“. Отдолу се мъдреше снимката на Грег, Тара и Касиди, която скриваше сейфа в кабинета на баща й. Тара Дейвис умира от раните си; дъщеря й Касиди остава в критично състояние, гласеше коментарът отдолу.
Робин съжали, че бе изхвърлила хапчетата и забърза по улицата, където бе паркирана колата на Мелани. Чувството на тревожност я следваше по петите като вярно куче.
— Извинете, госпожице Дейвис – чу някой да й подвиква, докато отключваше колата.
Робин инстинктивно извърна глава. Някакъв мъж с фотоапарат, застанал на по-малко от три метра от нея, яростно щракаше снимка след снимка.
Същият ли е, който ме наблюдаваше по-рано? – запита се тя, докато той не спираше да я снима.
— Махнете се от мен! – изкрещя Робин. Бързо се шмугна в колата с наведена глава и потегли. Даде газ надолу по улицата, почти без да вижда какво има пред нея. Не спря, докато не стигна до паркинга на болницата.
Веднага забеляза двете полицейски коли на същото място като преди и се зачуди дали изобщо си бяха тръгвали оттук. Остави двигателя включен, извади новия си телефон от чантата и набра номера на офиса на Блейк.