— Рядко ти хрумва каквато и да било мисъл.
Усмивката в ъгълчетата на устните му замръзна.
— Ще влизаме ли?
— Аз ще влизам – заяви Робин. – А ти можеш да вървиш по дяволите. – Тя го отблъсна и се насочи към входа.
— Пак ще се видим – подвикна след нея той.
12
Робин предупреди пазача пред стаята на Касиди за Дилън и помоли той да не бъде допускан близо до дъщеря си. После разговаря с лекаря на Касиди, който я осведоми, че детето е показало забележително подобрение през нощта, поради което състоянието й вече е сведено от критично до сериозно, въпреки че по никакъв начин не може да се каже, че е вън от опасност.
— Това са толкова добри новини, миличка – рече тя на бледото момиченце, седнало в леглото си. – Как се чувстваш?
— Малко по-добре. Касиди пусна един брой на списание „Стар“ и безпомощно изгледа как той се плъзна по колосаните бели чаршафи и падна на земята. – О – видът й показваше, че ще избухне в сълзи.
Робин побърза да вдигне списанието.
— Мили Боже – възкликна тя, щом прочете титулните заглавия. – Изглежда, че Дженифър Анистън е бременна с тризнаци. Отново. С тези май ще станат петдесет деца, които е родила само през последните пет години.
Касиди се засмя, но усилието я накара да трепне от болка.
— Тя е същински малък фойерверк, наистина. Така щеше да каже тати.
Да, щеше, помисли си Робин, отмахна един кичур от деликатното личице на момиченцето и нежно го целуна по челото.
— Сестрите ли ти донесоха тези списания? – Забеляза, че освен „Стар“, на нощното шкафче до леглото имаше още и последни броеве на „Пийпъл“, „Ас“ и „Вог“.
— Не. Кени.
— Кени Стейпълтън ли?
Касиди кимна.
— Много ми е трудно да ги чета. Само разглеждам снимките.
— Кога е бил тук Кени?
— Тази сутрин. Казах, че нямам против. Това добре ли е? Сгреших ли нещо?
— Не, миличка. Щом се чувстваш в безопасност с него.
— С Кени ли? Че защо не?
Робин се поколеба.
— Той не е човекът, който ме простреля – заяви Касиди. Силата, с която го изрече, доведе до нова гримаса от болка.
— Как можеш да си сигурна? – попита Робин.
— Защото той изобщо не прилича на мъжете, които бяха в къщата онази нощ.
— Но ти не си видяла лицата им – напомни й Робин.
— Не беше нужно да виждам лицата им, за да зная, че не е Кени, настоя Касиди. – Кени е висок и слаб. Мъжете, които ни простреляха, бяха доста по-едри, доста по-мускулести. Сякаш много тренират.
Също като Дилън Кембъл, помисли Робин, издърпа един стол и седна на него. И още една нежелана мисъл се натрапи. Като Ландън. Тя бързо я пропъди.
— Извинявай. Не исках да те разстройвам.
Касиди отново опита да се усмихне с треперещи устни.
— Харесва ми, че се тревожиш за мен. Мама беше права за теб.
Остро чувство на вина прониза сърцето на Робии. Тя бе отрязала Тара, без дори да се сбогува. От време на време Тара се бе опитвала да се свърже с нея във Фейсбук и редовно пращаше картички за рождения й ден, но Робин не отговаряше.
— Нали знаеш, че с майка ти бяхме скарани?
— Зная – отвърна Касиди. – Тя каза, че си й била бясна, задето се е омъжила за тати.
— Така беше.
— Защо?
— Сложно е.
— Заради Алек ли?
— Отчасти.
— А защо Мелани не е била бясна? – попита Касиди.
Направо ме уби, помисли си Робин. Мелани постоянно бе сърдита за нещо.
— Тя винаги е била мила към нас.
— Радвам се.
— Казваше, че най-важното било тати да е щастлив и ако мама го правела такъв, то и тя била щастлива – изрецитира Касиди, сякаш бе наизустила думите.
Робин помълча, обмисляйки внимателно следващия си въпрос.
— Според теб, защо тогава майка ти й нямаше доверие?
Касиди сви рамене.
Помълчаха няколко секунди.
— Разкажи ми за моята майка – помоли Касиди.
— Какво искаш да знаеш?
— Ами например, каква е била на моята възраст. Имала ли е гаджета. Била ли е, сещаш се, популярна.
— Майка ти имаше повече приятели, от който и да било друг, когото съм познавала през целия си живот. Момичета и момчета. Момчетата искаха да са около нея, момичетата искаха да са самата нея.
— Значи е била, тъй де, наистина популярна?
— Беше, тъй де, наистина популярна – потвърди Робин.
— Аз никога не съм била популярна – произнесе тихо Касиди.
— Така ли? Нито пък аз.
— Наистина? Нали не го казваш просто така?
— Самата истина. Винаги съм била срамежлива и малко затворена.