— Странно – произнесе Касиди.
— Кое?
— Че мама е имала толкова много приятели в училище.
— Защо?
— Защото сега няма никакви.
— Така ли?
— Може би Мелани, но те не бяха точно… О, всъщност Том.
— Том ли?
— Някакъв неин съученик.
Робин прерови паметта си за някой в класовете им на име Том. Не се сети за никого.
— Том кой?
— Не си спомням. Сега живее в Сан Франциско. Посетихме го няколко пъти, когато ходехме на срещи с декораторката.
Силна тръпка на безпокойство мина през гърдите на Робин. Алек живее в Сан Франциско, помисли си тя, но тутакси прогони неканената мисъл от главата си.
— Може ли да те попитам нещо? – подхвана Робин.
— Разбира се.
— Майка ти беше ли щастлива?
Имаш предвид с тати ли?
— Да.
— Те бяха много щастливи – каза Касиди. – Обичаха се много.
Ами клюките за изневяра? Ами този мистериозен „приятел“ Том? – искаше да попита Робин, но знаеше, че не може.
— А моят… нашият баща? – попита вместо това, – Той беше ли добър баща за теб?
— Най-добрият. В смисъл, Мелани все го упрекваше, че ме разглезва, но тати й отговаряше, че не можеш да разглезиш едно дете с твърде много обич.
Еха.
— Това сигурно е обрало лаврите – рече Робин, без да се замисли.
— Какво имаш предвид?
— Нищо. – На Робин й се щеше да бе познавала Грег Дейвис като „тати“, какъвто беше на Касиди. Де да беше толкова любящ и великодушен и към собствените си деца. – Някога интересувала ли си се от биологичния си баща? – попита тя.
В продължение на няколко дълги секунди Касиди изучава Робин, сякаш се мъчеше да проникне в мозъка й.
— Той е тук, нали? – изуми я с въпроса си накрая. – Говорила ли си с него?
— Да, той е тук. Как разбра?
— Защото мама все повтаряше, че един ден ще се появи. Казваше, че бил като упорит обрив, от който няма отърваване.
Бездруго бледият цвят на лицето на Касиди стана пепеляв. Имаше вид, като че ли ще припадне. – Мислиш ли, че той е този, който стреля по нас?
— Не зная. Той отрича.
— Вярваш ли му?
— Сигурна съм, че шерифът подробно ще провери алибито му.
— Не искам да го виждам.
— Не си длъжна.
— Не искам да го виждам – повтори Касиди. – Никога. Вече си имам баща. Истински баща. И той ще се оправи. Ще се оправи, нали? Няма да умре.
Робин се опита да отговори нещо, но не можа.
— Ще ми се да знаех – прошепна накрая тя.
— Какво ще стане с мен, ако умре?
— Хайде да не се тревожим за това сега.
— Ще ме накарат ли да ида да живея с него? – В гласа й отново се долови паника.
— С Дилън Кембъл ли? Не! Разбира се, че не. – Дали?
— Защото, ако ме накарат, ще избягам. Ще се самоубия.
— Миличка, не. Не говори така.
— Не искам и с Мелани да живея. Зная, че и тя всъщност не ме иска. А и Ландън – е, той е добър и така нататък, но понякога може да бъде доста плашещ. Това постоянно клатене на стола и другите неща. Зная, че вината не е негова, че той не може да направи нищо, но… – Касиди се пресегна и сграбчи ръката на Робин. – Искам да живея с теб – изрече умолително. – Ако нещо се случи с тати, моля те, може ли да живея с теб? – Внезапно очите й се превъртяха навътре и тя се строполи на възглавниците в безсъзнание.
Робин скочи на крака и хукна към вратата.
— Повикайте сестра – извика тя на полицая, който пазеше в коридора.
— Повторете отново какво точно ви каза той – нареди шериф Прескът на Робин. Бяха в чакалнята по-нататък по коридора, след стаята на Касиди, и седяха на същите два стола както когато се видяха за първи път. Жизнените показатели на Касиди се бяха нормализирали, макар докторите да предупредиха, че всичко може да се промени за един миг.
За трети път Робин предаде разговора си с Дилън, докато шерифът сверяваше разказа й с бележките, които вече си бе водил.
— Имате ли някаква представа къде може да е отседнал? – попита той.
— Никаква.
— В такъв случай, предполагам, че ще е доста трудно да го открием. – Шерифът прокара длан по гладкото си теме. – От всичко, което ви е казал, май няма намерение да ходи никъде в скоро време.
— Ще проверите ли алибито му?
— Веднага, щом разбера какво е то – усмихна се шерифът.
— Мислите ли, че той го е направил?
— Няма да зная какво да мисля, докато не поговоря с човека. Има ли още нещо, което искате да ми кажете?
Робин се поколеба дали да осведоми шерифа за случилото се на масата предната вечер – яростната реакция на Ландън, когато телефонът й звънна, как излетя от къщата и се върна чак след полунощ.