— Просто върнете обратно проклетото нещо.
— Боя се, че не мога да направя това. Беше специална поръчка и беше финализирана. Баща ви бе наясно с това, когато я направи.
— Баща ми е в болницата с куршум в мозъка.
— Да, много съжалявам. Такъв прекрасен човек. Прекарахме много часове заедно, разгледахме всеки аспект от проекта на новата къща, избрахме мебелировката. Те толкова се вълнуваха. Той и малкото момиченце…
— Е, просто ще трябва да измислите нещо… Почакайте. Ами госпожа Дейвис?
— Какво за нея?
— Казахте, че сте прекарали часове с баща ми и Касиди и те били толкова развълнувани. А госпожа Дейвис? Тя не се ли вълнуваше?
— Всъщност, аз така и не видях кой знае колко госпожа Дейвис. Тя дойде само няколко пъти в началото. След това остави нещата в голяма степен на съпруга си. – Шери Лофтъс се покашля веднъж, после втори път. – Относно билярдната маса… Предполагам, че бихме могли да я сложим на склад за известно време. Но ще има наем, естествено.
— Чудесно. Направете го.
— И остава въпросът с плащането. Масата струва десет хиляди долара.
— Десет хиляди долара!
— А се дължат пари и за…
— Вижте – прекъсна я Робин, – наистина не мога да се занимавам с това сега. Ще се наложи сестра ми да се свърже с вас по-късно. – И затвори, преди Шери Лофтъс да успее да каже още нещо. Наля си още една чаша кафе и я погълна студена наведнъж, усещайки вътре в себе си надигащата се вълна на тревожност. – Добре. Дишай. Просто дишай, дяволите да го вземат.
— Какво става? – някъде иззад гърба й се разнесе гласът на сестра й.
При този звук Робин изпусна чашата, тя се блъсна в пода и се пръсна на десетки парчета.
— Мамка му. – Падна на колене и почна да събира керамичните отломки с голите си треперещи ръце. – О, Боже. Много съжалявам.
— Я стига. Това да не ти е семейното наследство.
— Ще ти купя друга.
Мелани остави на кухненската маса торбите с покупки, които държеше. Стъпките на Ландън, изкачващ се по стълбите, разтресоха къщата.
Много си напрегната тази сутрин – отбеляза сестра й и почна да разтоварва торбите. – С Ландън ни нямаше само час. Какво се случи?
Робин събра и последните парченца от счупената чаша, хвърли ги в кошчето под мивката и чак тогава й предаде разговора си с Шери Лофтъс.
— Шери! – възкликна Мелани. – Това е то. Знаех си, че името й е нещо такова.
— Мисля, че не схващаш същината.
— И каква е тя?
— Какво ще правим? – попита Робин.
— С билярдната маса ли? – Мелани сви рамене. – Не е мой проблем. Какво друго?
Как така какво друго?
— Не е нужна диплома по психология, за да се види, че нещо друго те безпокои.
Робин бавно и дълбоко си пое дъх. Имаше ли смисъл да споделя с Мелани, че бе на косъм да се свърже с Том Ричардс, когато Шери Лофтъс се бе обадила?
— Свързано е с нещо, което Шери Лофтъс спомена – каза тя вместо това и почака Мелани да попита какво е то. Тя не направи нищо такова. – Спомена, че Тара е отишла с татко в Сан Франциско само няколко пъти, после е загубила интерес.
— И това те безпокои, понеже…?
— Ти каза, че Тара често е ходила там…
Телефонът иззвъня.
— Напрегната сутрин – отбеляза Мелани и се пресегна да вдигне. – Ало? – Демонстративно превъртане на очи. – Е, здравейте, шерифе. Как сте в тази чудна утрин? – Тя закрепи слушалката между ухото и рамото си и се зае да прибира кутията с мляко и маслото в хладилника. – Не. Не съм разговаряла с брат си напоследък. Не, той не се е обаждал. – Тя погледна към Робин за потвърждение. – Не, нямам представа къде би могъл да отиде. Кое ви кара да мислите, че е отишъл някъде?
— Какво казва той? – попита Робин.
Мелани не й обърна внимание.
— Вие какво? И защо бихте направили това?
— Какво е направил?
Мелани отхвърли въпроса й с рязко движение на ръка.
Робин извади мобилния си телефон от джоба и набра номера на брат си. Иззвъня четири пъти и се включи гласова поща.
— Оставете съобщение – гласеше кратката заповед.
— Обади ми се – също толкова кратко заяви Робин. Тя затвори по едно и също време с Мелани. Двете жени се втренчиха една в друга от двете страни на масата. – Какво става? – попита първа Робин.
Мелани се отпусна на най-близкия стол.
— Изглежда, че малкото ни братче е изчезнало.
16
— Информация – съобщи записът. – За кой град?
— Сан Франциско.
— Личен номер ли търсите?
— Да.
— На кое име?
Робин сниши глас, хвърляйки поглед към затворената врата на стаята си. На Мелани нямаше да й хареса това, което правеше.