— Ами, Тара е мъртва, а баща ми едва се крепи. Колата на брат ми е била заснета в Ред Блъф в нощта на стрелбата, а самият той изглежда е изчезнал от земята. Шерифът очевидно го смята за заподозрян, а изглежда същото се отнася и за племенника ми. Освен това, има един тип, на име Дони Уорън, който може да е имал, а може и да е нямал, любовна афера с Тара, и…
— Всичко това е много интересно, но не е онова, което имах предвид, и ти го знаеш.
— Не разбирам.
— Нито пък аз.
— Кажи ми ти какво не разбираш – с помирителен тон изрече Робин, представяйки си как се обляга назад в стола в своя кабинет, хванала молив над бележника си, окуражаваща стеснителен пациент с приятелска усмивка.
Блейк поклати глава. Явно си бе представил същата картина.
— Правиш го отново.
— Кое?
— Когато и да се опитам да проведа сериозен разговор с теб напоследък, се превъплъщаваш в терапевт.
— Аз съм терапевт.
— Но също така си и моя годеница. Предполага се, че сме на една и съща страна. Че си казваме всичко и се подкрепяме. Защо ме отрязваш?
— Не те отрязвам.
— Как ли пък не, по дяволите.
— Ти беше толкова зает в работата с разни срещи… – С новата си асистентка.
— Искаш да кажеш, че това е по моя вина?
— Не казвам, че е по чиято и да било вина. Дори не съм сигурна за какво говориш.
— Говоря за нас. Говоря за това, че нещо помежду ни се промени, а не зная какво е то, нито защо.
— Баща ми беше прострелян. Най-добрата ми приятелка е мъртва. – А ти чукаш асистентката си.
— Ти нямаш никакви приятелки – възрази той. – Не си говорила с „най-добрата си приятелка“ от шест години. В мига, в който някой се сближи твърде много с теб, ти се отдръпваш.
— Еха. Я чакай малко. Ти си този, който не отвръща на обажданията ми.
— Защото никога нищо не си казваме – каза Блейк. – „Здрасти. Как си? Добре съм. Ти как си?“ Какво става, по дяволите, Робин? Животът ти се преобръща наопаки и ти напълно ме изключваш? С какво съм заслужил това? Кога станах твой враг?
— Не си ми враг. Не те изключвам.
— Искаш ли да знаеш защо не ти казах, че идвам? Защото знаех, че ще ми кажеш да не си давам труда. Че си добре. И може би наистина ти си добре. Но ние не сме.
О, Господи. Наистина ли водеха този разговор? И то сега?
— Да не искаш да кажеш, че отменяш годежа ни?
Блейк изглеждаше потресен.
— Не. Разбира се, че не го отменям. Ти това ли искаш?
— Не, не го искам.
— А какво точно искаш?
— Искам теб.
— Е, аз съм тук. И шофирах цяла нощ, за да дойда. По дяволите, Робин. Стоя точно тук, пред теб.
От джоба на Блейк се разнесоха първите звуци на петата симфония на Бетовен.
— Мамка му. Извинявай – каза той, извади мобилния си телефон и се взря в името, изписано на дисплея. – От офиса е.
— Тогава по-добре вдигни.
Блейк се извърна настрани и снижи глас.
— Кели, какво става?
Робин отново пое надолу по пътя. Слънцето биеше в тила й, като нажежено течно злато. Тя силно се потеше. Обзалагам се, че Кели не се поти, помисли си. Обзалагам се, че идеално правата й коса никога не се накъдря безразборно от влажния въздух. Обзалагам се, че когато Блейк прокара длани по нея, тя е мека като коприна, а не прилича на тел за мръсни съдове.
— Извинявай – Блейк пъхна обратно телефона в джоба си и забърза да я настигне.
— Откога спиш с асистентката си? – попита Робин, преди да успее да спре думите.
— Какво!
— Моля, отговорете на въпроса, адвокат.
— Мислиш, че спя с Кели?
— Не спиш ли?
— Не. Не – повтори той. – Как можа изобщо да си го помислиш?
— Кели е красиво момиче.
— Е, и? Лос Анджелис е пълен с красиви момичета.
— И ти би могъл да имаш всяка от тях.
— Аз искам само едно момиче. Теб.
— Не сме се любили от седмици. Ти все работиш до късно.
— Беше ненормално натоварено напоследък, това е всичко, а когато се прибера, ти все спиш.
— Понеже никога не се прибираш преди полунощ.
— Зная, че работех до късно. Опитвам се да стана съдружник. – Блейк размаха ръце във въздуха. – Може би не съм бил достатъчно внимателен. Бях прекомерно зает и съжалявам за това. Но нямам афера с асистентката ми. Нямам афера с когото и да било. – Той се поколеба. – Аз не съм баща ти, Робин.
Мамка му.
— Трябва да престанеш да го проектираш върху мен.
— И кой сега се прави на терапевт?
— Казвам само…
— Зная какво казваш, но малко прекаляваш.
— Дали?