— Което може да се окаже и хубаво нещо, в зависимост от гледната точка – вметна Мелани с фалшива бодрост.
— Но би могъл да ни каже кой е направил това – изтъкна Блейк.
— Трябва да съобщим на Касиди – обади се Робин.
— Аз мисля да остана тук – заяви Мелани.
— Нали ще ни кажеш, ако нещо…
— Радостните ми възгласи ще огласят целия коридор.
Вратата към стаята на Касиди беше затворена, и когато Робин се приближи, тя чу гласове отвътре. Почука.
— Влезте – чу се гласът на Касиди, по-силен, отколкото беше преди. Седеше изправена в леглото си, косата й бе сресана назад и вързана с розова панделка. В основата на леглото седяха две тийнейджърки, с къси дънкови панталонки и блузи с голи гърбове. На отсрещната стена се бе облегнал Кени Стейпълтън и ги гледаше. – Робин! Влизай. Запознай се с приятелките ми. С Кени мисля, че вече се познавате.
Робин се приближи усмихната.
— Да. Здравей, Кени.
Той кимна и сведе поглед към пода.
— Това са Кара и Скайлър. От училището ми.
— Съученички ли сте? – На Робин й се стори, че момичетата са няколко години по-големи от Касиди.
— Ние сме от гимназията – каза Кара. Но искахме да дойдем на свиждане, да се уверим, че нашата Касиди е добре.
Искаш да кажеш, че сте били любопитни да узнаете какво се е случило, да почерпите вода от извора, помисли си Робин. Да се фукате после пред по-големите момчета.
— Това е Робин – представи я Касиди. – Двете с майка ми са били най-добри приятелки.
— Това, което се е случило с майката на Касиди, е ужасно произнесе с нисък глас Скайлър.
— Да, така е.
— Касиди тъкмо ни разказваше какво се е случило потръпна Кара. – Аз не бих била толкова смела.
— Кой си ти? – обърна се Касиди към Блейк.
— Това е годеникът ми Блейк.
— Приятно ми е да се запознаем, Касиди – каза той. – Изглеждаш забележително добре.
— Нали? – включи се с ентусиазъм Кара.
— Тази сутрин ми махнаха абоката – заяви Касиди.
— Аз съм Кара – обърна се момичето към Блейк.
Въобразявам ли си или тя току-що изпъчи гърди?
— А аз съм Скайлър.
Скайлър, с малкото заоблено дупе, подаващо се изпод твърде късите панталонки.
— Приятно ми е, момичета.
— Много е красив – прошепна Касиди на Робин.
Робин забеляза как гърбът на Кени Стейпълтън се стегна и той се втренчи в Блейк.
— Докторът каза, че може да ме изпишат до няколко дни.
— Това е чудесно, миличка.
— Е, май трябва да си тръгваме – обяви Кара, вторачена в Блейк, увивайки дълъг кичур от кестенявата си коса около пръста си.
Само така. Полита.
— Приятно ми беше, момичета – каза Робин.
— И на нас – обърна се Кара към Блейк, хвърляйки мимолетен поглед към Робин.
— Надявам се да се видим отново – вметна и Скайлър. – А ти, се оправяй бързо – подхвърли тя към Касиди на излизане, явно сетила се в последния момент защо са дошли.
— Много мило от тяхна страна да се отбият – каза Робин, след като бяха излезли.
— Да – съгласи се Касиди. – Изненадаха ме. Дори не подозирах, че ме познават. Ти кога пристигна, Блейк?
— Вчера – отговори той.
— В къщата ли си отседнал?
— Засега.
— Значи, ще си бъдем всички заедно – заключи Касиди.
Толкова по въпроса да се преместим в мотел, помисли си
Робин. Кой ли ще е късметлията, който ще го съобщи на Мелани?
— Имаме новини – обяви тя.
Момичето погледна предпазливо от Робин към Блейк и обратно.
— За тати ли?
— Докторите смятат, че може би идва в съзнание.
— Буден ли е? – попита Кени неочаквано.
Робин се извърна към него. Бе забравила за присъствието му.
— Не, не е буден – заяви на Касиди, която се бе опулила с огромни, бляскави очи. – Но издава звуци и сестрата каза, че имало признаци…
— Че ще се съвземе? – довърши изречението Касиди.
— Че е възможно.
— Значи, ще се оправи?
— Не се надявай прекалено.
— Но ти току-що каза…
— Казах, че може да дойде в съзнание. „Може“ е многозначителна дума.
— Но е наистина добра дума – възрази Касиди. – Мога ли да го видя?
— Трябва да питаме доктора.
— Докторът каза, че мога да го видя, щом ми махнат абоката.