— Понякога надеждата е единственото, което ни остава – възрази Робии и целуна Касиди по челото. – Май трябва да те върнем в твоето легло.
— Не. Искам да остана тук. – Касиди бавно се отдръпна от ръцете на Робии и изпъна рамене, обхваната от нова решителност. – Тате? – Тя се пресегна през подпорките на леглото и взе ръката му. – Това съм аз, Касиди. Тук съм. И докторите казват, че ще се оправя. Но аз имам нужда от теб, тате. Имам нужда да се събудиш. – Тя извърна очи към Робии. – Той е студен. Трябват му още завивки.
Робин се озърна и видя едно памучно одеяло в шкафа. Зави краката на баща си с него, видя как Касиди го придърпа до брадичката му.
— Така е по-добре – заяви детето. – Нали, тате? Вече ти е по-топло. Обърна се към Мелани. – Къде е Ландън?
— Вкъщи.
— Трябваше да е тук. Тати трябва да е заобиколен от любимите си хора.
— Не съм убедена, че идеята е добра – възрази Мелани. – Знаеш, че поведението на Ландън понякога е доста… непредвидимо.
— Зная, че Ландън обича тати и тати обича Ландън.
На лицето на Мелани се изписа дълбоко съмнение.
— Може би, но…
— Той казваше, че Ландън е изминал дълъг път и ти си свършила невероятно добра работа с него.
— Той е казал това? – Очите на Мелани се напълниха със сълзи. Тя побърза да извърне глава и ги изтри с опакото на дланта си. – Какво друго е казал?
— Само, че те обича.
Бре, помисли си Робин.
— Бре – повтори на глас Мелани. А после додаде шепнешком: Само да беше го казал и на мен.
— Ще го направи – увери я Касиди. – Когато се събуди. – Тя стисна ръката на пастрока си. – Обичам те, тате. Всички те обичаме.
Робин затаи дъх, почти очаквайки баща й да събере и последните си останали сили, и да извика с бумтящия си глас: „И аз ви обичам“. Само че, той не го направи.
И никога не го беше правил.
Представи си брат си. Спомни си болката в очите му от предателството на баща им, почувства яростта му. Достатъчно голяма ли беше яростта му, че да тръгне да убива?
Къде си, Алек? Какво си правил в Ред Блъф в нощта на стрелбата?
— Май е по-добре да седнеш – обърна се към Касиди в опит да заглуши тези мисли.
— Не, добре съм. – Касиди срамежливо се усмихна на Блейк.
— Не ми каза, че си сгодена – каза тя на Робин.
— Ами, ние така и не говорихме много – отвърна Робин.
— Сигурен съм, че си е мислила за много по-важни неща – обади се Блейк.
Робин се запита дали великодушно прикрива наранените си чувства, или наистина си мислеше това, което каза. Хрумна й, че изобщо не познава чак толкова добре мъжа, за когото бе обещала да се омъжи.
— Е, кога ще се жените? Може ли да съм шаферка? – обсипа ги с въпроси Касиди.
— С абсолютна сигурност – любезно отговори Блейк.
— Това е много яко. А ти сигурно ще си главната шаферка – каза тя на Мелани.
Мелани се обърна към Робин, която заби поглед в земята.
— Всяко нещо по реда си – намеси се отново Блейк. – Първо ще трябва да насрочим дата.
— Какво ще кажеш да е веднага, щом тати излезе от болницата?
— Непременно ще го обмислим – каза Робин. Решила бе да остави детето да си фантазира, колкото и нереалистични да бяха фантазиите й.
Ще имаме предостатъчно време за реалистичните неща по-късно.
Касиди развълнувана изръкопляска.
— Чу ли това, тате? Ще има сватба. Така че, трябва да се оправиш, за да поведеш булката. – И погледна към Робин за потвърждение.
Робин кимна. Какво толкова, по дяволите? Какво можеше да навреди това?
— Познаваш ли годеника на Робин – Блейк? О, не ти зная фамилията.
— Ъптън – каза Блейк.
— Блейк Ъптън – повтори Касиди. – Много яко име, наистина.
— Благодаря – засмя се той. – Но нямам абсолютно никаква заслуга.
— Имаш ли някаква връзка с Кейт?
— Коя?
— Кейт Ъптън. Тя е известен модел.
— Напълно съм сигурен, че нямаме нищо общо.
— Много жалко. Така искам да се запозная с нея. И аз искам да стана модел един ден.
— Не мисля, че тати ще се зарадва особено на това – заяви Мелани.
Робин си спомни за ранните мечти на Мелани да стане модел. Баща й ги бе отхвърлил само с няколко изразителни думи: Доста ти е дебел шансът това да се случи.
— Според мен, ще станеш страхотен модел – каза Блейк.
— Наистина ли? И Кени така казва.
— Кени Стейпълтън ли? – Мелани присви очи и наклони глава на една страна.
— Той беше тук по-рано – обясни Робин.
— Наистина. – Това вече не беше въпрос.
— А също и Кара Ричардсън и Скайлър Маршъл от моето училище – добави Касиди. – Те са в гимназията. Дори не предполагах, че ме познават. Беше толкова яко да дойдат да ме видят. Не мислиш ли?