— Толкова яко – повтори усмихната Робин. В един миг Касиди изглеждаше зряла не за годините си, а в следващия отново се превръщаше в детето, което беше всъщност. На човек му се завиваше свят.
— Майка ми е можела да стане известен модел – обясни Касиди на Блейк. – Тя беше наистина красива.
— Да, беше – каза Робин, опитвайки се да прогони представата за красивото лице, разкъсано от куршуми.
— Но на нея не й пукаше за такива неща. Искаше само да бъде добра съпруга и майка. Все това повтаряше. Че аз и тати сме й били напълно достатъчни. Нали така, тате?
— Сигурен съм, че той знае – каза Блейк и Касиди се отпусна на гърдите му, хлипайки тихичко.
— Може би е време да тръгваме – каза след няколко минути Мелани. – Няма смисъл да висим тук и да чакаме нещо да се случи. Как казваха – „Ако стоиш над млякото, то не завира“?
— Какво означава това? – попита Касиди.
— Означава, че може да минат дни, седмици…
Баща им изстена.
— О, Боже мой – извика Касиди. – Той дали…?
— Просто издава звуци…
Стонът стана по-силен, по-настоятелен.
— Ще повикам сестрата – заяви Блейк и забързано излезе от стаята.
— Тате? – повика го Касиди.
— Татко? Чуваш ли ме? – приближи се Мелани.
Робин отстъпи назад, затаила дъх.
— Татко? – повтори Мелани. – Аз съм, Мелани.
Дълбоко от гърлото на баща им се изтръгна нисък вопъл и си проправи път към устните му. Няколко секунди по-късно вопълът се превърна в име.
— Касиди.
Мелани се люшна назад, сякаш бе понесла физически удар.
— Тате! – викна Касиди и сграбчи ръката му. – Тук съм, тате. Точно тук.
— Касиди – повтори той.
Касиди се опита да се хвърли над перилата на леглото, но те се врязаха в корема й и тя проплака.
— Тате! Тате!
— Касиди – произнесе отново той и отвори очи, макар гласът му да заглъхна.
— Тате! Той е буден! Той е буден!
Робин се приближи едва-едва.
— Татко?
Бавно, почти незабележимо, баща й отмести очи към нея.
— Робин?
Мелани се напъха пред Робин.
— Татко, това съм аз, Мелани. – Наведе се ниско и докосна страната му с устни. Татко?
— Мелани? Не… – Очите му се превъртяха навътре и той почна да се тресе.
— Какво става? – извика Касиди, когато прозвуча серия от силни писукания и стаята се напълни с медицински персонал.
— Добре, всички, от които няма нужда тук, напуснете незабавно – нареди мъжки глас. – Господин Дейвис… господин Дейвис… Аз съм доктор Барбър. Чувате ли ме? – Обърна се към останалите. – Припадна.
Какво му каза? – с паника в гласа Касиди попита Мелани.
— Изкарайте всички навън – нареди отново докторът.
— Аз няма да си тръгна – заяви Касиди.
— Само за малко – Блейк нежно обгърна раменете й. Робин тутакси се озова от другата й страна.
Двамата заедно изведоха хлипащото момиче от стаята.
20
— Е, това беше забавно – възкликна Мелани два часа по-късно, когато напуснаха болницата.
— Имаш странна представа за забавно – каза Блейк. Той вървеше пред Робин и сестра й през паркинга. Натисна дистанционното, за да отключи колата и да отвори прозорците.
Мелани сви рамене.
— Стига де. Трябва да признаеш, че за няколко минути там беше доста вълнуващо. Макар и резултатът да бе разочароващ.
— Баща ни не умря – напомни й Робин.
— Точно това исках да кажа. Цяла драма и накрая нищо. Пак сме там, откъдето тръгнахме.
— Не мога да повярвам, че все още е жив – отрони Робин.
— Майтапиш ли се? – попита сестра й. – Той за никъде не бърза. Не и докато аз и ти не умрем. Чак тогава може и той да умре щастлив.
— Как можа да кажеш такова ужасно нещо? – смая се Робин.
— О, моля те. Ти мразеше този човек. И сега, само защото внезапно си е спомнил, че съществуваш и е прошепнал името ти, си готова да изпаднеш в библейско настроение и да му простиш всички погрешения?
— Казва се прегрешения, не погрешения, и не прощавам каквото и да било. – Робин усети първите вълни на тревожност да се завихрят във вътрешностите й. Точно сега ли? Ще получа паник атака точно сега? След като всичко вече приключи?
Робин се добра до колата на Блейк. Несъмнено нишките на паниката вече се сплитаха около врата й и се впиваха в плътта й като бодлива тел. Тя сграбчи дръжката на вратата и не я пусна, макар стоманата да бе нажежена и да прогаряше дланта й, защото знаеше, че ако я пусне, ще се срине на земята.