— Какво му каза? – успя да изговори тя.
— Как така, какво му казах? – отговори с въпрос Мелани. – Кога?
— Ти му прошепна нещо.
— Не, не съм.
Робин си спомни как Мелани се наведе над баща им и раздвижи устни до ухото му.
— Така и не успях нищо да му кажа – настоя Мелани.
Робин отвори вратата и се настани на предната седалка, Блейк седна зад кормилото и запали двигателя. Струя въздух шумно се стрелна към главата й и разпиля нишките на паниката, оплетени около врата й, но не успя да размърда смазващата жега наоколо.
Мелани седна отзад и затръшна вратата.
— Какво – да не си мислиш, че съм го заплашила с нещо? Или по-хубаво, да съм си признала, че цялата работа е била моя идея? Това ли си мислиш? По дяволите, не може ли някакси да пуснем студения въздух? Задушавам се.
— Ще отнеме минута – каза Блейк.
— Ама и тебе си те бива, да ти кажа – заяви Мелани на Робин.
— Попитах те само какво му каза.
— Внушавайки, че аз съм предизвикала припадъка му.
— Не съм направила нищо подобно – отрече Робин.
— Дами… дами – прекъсна ги Блейк, докато потегляше. – Може ли да спрем с това сега?
Настана блажена тишина.
— Само, за да сме наясно… – поде отново Мелани.
— Мисля, че сме напълно наясно – заяви Блейк.
— А аз мисля, че ти трябва да стоиш настрани от това – довърши Мелани.
— Моля те, не му говори по този начин – възрази Робин.
— По какъв начин?
— Както говориш на всички.
— Мислех, че ще си доволна. Третирам го като член на семейството.
— О, я млъквай – сопна се Робин.
— Ти млъквай – не й остана длъжна сестра й.
— Добре тогава – капитулира Блейк.
— Нямам нищо общо със стрелбата – поясни Мелани. – Нито пък Ландън.
— Чудесно – каза Робин.
— Такава си гаднярка.
— Аз ли съм гаднярка?
— Вижте – обади се отново Блейк, – тази кавга не е от полза за никого. Касиди ще има нужда от цялата любов и подкрепа, които можем да й дадем, което означава, че най-малкото трябва да се понасяме.
Робин кимна. Беше се наложило лекарите да дадат на Касиди успокоително след припадъка на баща им. Когато си тръгнаха от болницата, тя още спеше.
— Като става дума за Касиди – започна Мелани, – какво, по дяволите правеше Кени Стейпълтън в стаята й сутринта?
— Предполагам, че е искал да види как е.
— Неговата загриженост не ти ли се струва малко… обезпокоителна?
— Трябва ли?
— Ти си терапевтът, ти ми кажи.
— Не зная за какво намекваш.
— Тогава да питам теб, Блейк – обърна се към него Мелани. – Като мъж, какво мислиш за момче на възрастта на Кени, което е толкова загрижено за момиче на дванайсет години? Зная, че и шерифът го намира за странно.
— Предвид обстоятелствата, не е чак толкова неестествено.
— Е, във всеки случай Тара не беше във възторг, задето той вечно се мотаеше наоколо – съобщи Мелани. – Това мога да ви кажа.
— Мислех, че е идвал да се вижда с Ландън – каза Робин.
— И аз така си мислех – съгласи се Мелани. – Но сега не съм толкова сигурна.
— Той заподозрян ли е? – попита Блейк.
— Не и според шерифа. Май нищо не печели от това. А и не отговаря на описанието, дадено от Касиди на мъжете в къщата от онази нощ. – Мелани сви рамене, сякаш й бе писнало от темата. – Гладна съм. На някой да му се яде китайско?
— Ти сериозно ли? – попита Блейк.
— Всъщност, да – изненада сама себе си Робин. – Точно китайска храна ми се яде.
На следващото кръстовище завий надясно – Мелани упъти Блейк. – Ще идем в „Златния дракон“ на „Мейн“ и „Юниън“. – Тя си погледна часовника. Минава два часът. Обедната тълпа ще се е разотишла. Мисля, че ще е спокойно.
— Да се обадим ли на Ландън? – попита Блейк. Може да иска да се присъедини към нас.
— Ландън мрази китайска храна. Завий тук.
— Какво точно прави той по цял ден? – попита Блейк.
— Зает е.
— С какво?
— Има ли значение?
— Обича да рисува – обади се Робин.
— Ти пък откъде знаеш? – изненада се Мелани.
— Намерих негови рисунки в един кашон в килера.
— И защо си тършувала в кашоните в килера?
Робин мълком помоли с очи Блейк за помощ.
— Сега накъде – отзова се той, докато пресичаха магистрала 647А.
— Карай направо, докато не стигнем „Юниън“ – заръча Мелани. – Не би трябвало да имаш проблеми с намирането на място за паркиране.
Блейк намери място на около половин пресечка от ресторанта. Излязоха от колата и поеха отривисто по улицата с трите платна.
Мелани се оказа права – обедната тълпа в голяма степен се бе изпарила, макар тук-там да се виждаха някои изостанали клиенти. Те надигнаха глави, когато входната врата се отвори. Робин забеляза как някаква жена тутакси си извади телефона.