— Не и сега. Не.
— Не разполагат с достатъчно доказателства, за да го арестуват – изсумтя Мелани. – Всичко, с което разполагат, е видеозапис, на който се вижда колата му.
— Имаме мотив – напомни им Прескът. – Както и възможност.
— Това с мотива е доста слабо – възрази Робин. – Минаха почти шест години, откакто той за последно се видя с Тара и баща ми. А останалите ви доказателства са все косвени.
— Заседателите са осъждали и за по-малко.
В този град има поне десетина души, в това число и аз, които са имали както мотив, така и възможност да ги застрелят – обяви Мелани. – Бих казала, че ще е повече от достатъчно да се породи основателно съмнение в главите на съдебните заседатели.
— А аз не съм изключил никого от списъка на заподозрените. В това число и вас – подчерта шерифът.
И тогава се появи Алек. Застана пред тях сякаш по магически начин, отляво на един униформен полицай, пред рецепцията. Мъчеше се да си придаде предизвикателен и невъзмутим вид, но всъщност изглеждаше потресен и изтощен. Тясното му лице имаше нужда от бръснене, меките му сиви очи бяха подпухнали и зачервени, сякаш бе плакал. Бе облечен в протрити провиснали джинси и измачкана бяла тениска, чиято предница бе зацапана с дъговидна следа от кафе.
— Алек! – проплака Робин и се хвърли в обятията му.
— Хей, ти – измърмори той, хвана ръцете й и отпусна глава на рамото й.
— Добре ли си?
— Бил съм и по-добре.
— Здрасти, братле – приближи се Мелани, но не направи опит да го прегърне, дори и след като Робин отстъпи няколко крачки назад. – Отдавна не съм те виждала.
— Мелани – погледна я за кратко и отклони поглед към Блейк.
— И Блейк. Уау, самият той. Не очаквах да те видя тук, в Ред Блъф.
— Бих казал същото и за теб. – Блейк го потупа по ръката.
— Да се махаме оттук – предложи Мелани.
Шериф Прескът ги спря, преди да направят и крачка.
— Само дума, ако позволите.
— Дадено, шерифе – каза Алек, макар стиснатите му устни да показваха, че няма да каже нищо повече.
— Разбирате, че нямате право да напускате града…
— Разбирам.
— … и че ако опитате, ще бъдете арестуван незабавно.
Алек потърка брадичката си.
— И това разбирам.
— Надявам се, че след като поговорите с адвоката си тук, ще бъдете по-склонен да сътрудничите.
— Адвокатът ми. – Устните на Алек се извиха в половинчата усмивка.
— Приключихме ли? – попита Блейк.
— Засега.
Отправиха се към паркинга. Робин стискаше здраво ръката на брат си, Мелани и Блейк ги съпровождаха от двете страни, а шериф Прескът вървеше най-отзад.
— Хубава кола – отбеляза Прескът, когато наближиха лексуса на Блейк, открояващ се сред полицейските коли.
— Седни отпред с Блейк – насочи брат си Мелани и се настани отзад. – Робин ще седне при мен. – Тя потупа мястото до себе си.
— Ще държим връзка – подвикна след тях шерифът, докато Блейк потегляше.
— Ще чакам с нетърпение – махна му с ръка Алек.
— Какво ви става на вас двамата? – сопна се Блейк, местейки поглед от Алек към Мелани и обратно. – Трябва ли да ти напомням, че си заподозрян в дело за убийство? Човекът, към когото се отнесе така високомерно, е шериф. Не влизай преднамерено в конфликт с човек, който има властта да хвърли задника ти в затвора.
— Те нямат достатъчно доказателства да го арестуват – каза отново Мелани.
— И кога това ги е спирало?
— А ти откога взе да се занимаваш с наказателно право? – попита искрено заинтригуван Алек.
— Не се занимавам. Но засега ще свърша работа. Ако, и когато дойде време… – Блейк огледа пустеещата околност, мяркащите се в далечината планини. – Къде съм, по дяволите?
— На следващото кръстовище завий наляво – инструктира го Мелани.
За миг настана тишина, после всички заговориха едновременно.
— Благодаря ти, че правиш това – каза Алек.
— Сигурно си изтощен – предположи Робин.
— Какво стана с колата ти? – попита Блейк.
— Е, ти ли го направи? – поинтересува се Мелани.
— Уау – възкликна Алек, и почна да отговаря на въпросите им един по един. – Да, изтощен съм. Полицията на Сан Франциско прибра колата ми. И не, не съм го направил. Благодаря ти, че попита.
— Но си бил тук, в Ред Блъф, в нощта на стрелбата – настоя Мелани.
— Не мисля, че съм длъжен да отговарям на това, нали така, господин адвокат?
— Какво си правил тук? – не се отказа Мелани.
— Как е Ландън? – пренебрегна въпроса й Алек.
Робии усети как тялото на Мелани до нея се стегна.
— Недей така, Алек – намеси се Робин, ядосана не по-малко от сестра си. – Баща ни е в кома, Тара е мъртва, а едно дванайсетгодишно момиче остана без майка. Полицията има доказателство, че ти си бил тук в нощта на стрелбата. Не е време нито за увъртания, нито за казуистики.