— Значи не мислите, че…
— Че той е застрелял баща ви? Няма начин. Защо да го прави? В действителност, мисля, че той изпита по-скоро облекчение, когато разбра за мен и Грег. Това означаваше, че няма защо да се чувства толкова виновен вече. А не забравяйте, че баща ви бе не само мой любовник, но и много щедър работодател. А сега, само един Бог знае, какво ще стане. Дали ще имам работа все още… – тя изхлипа. Както и да е. Това не е ваша грижа.
— Сещате ли се за някой друг, който би могъл да направи това? – попита Робин, доволна, че вече не говорят за сексуалния живот на баща й. – Някой пренебрегнат служител или недоволен клиент…?
Джаки Инграм поклати глава толкова енергично, че кокът на тила й се разхлаби и кичури тъмна коса се посипаха по раменете й.
— Баща ви беше властен и инатлив, дори груб понякога, и наистина, не всички го харесваха, но не мога да си представя нито някой от служителите ни, нито от клиентите, да е бил толкова ядосан, че да направи нещо такова да убива хора, да застреля дете, не. – Тя млъкна за малко. – Баща ви няма да се оправи, нали?
— Не изглежда добре. – Робин стана. – Трябва да вървя.
Джаки Инграм тутакси също се изправи.
— Ще му кажете ли, че всички се молим за него, че на нас… на мен ми липсва?
— Ще му кажа.
— Благодаря.
— Аз ви благодаря. – Робин позволи на жената да я прегърне и я притисна до себе си. – Не ме изпращайте.
— Грижете се за себе си – подвикна след нея Джаки.
Когато се показа на яркото слънце, сестра й и брат й я чакаха
до колата.
— Казах ли ти, че е там? – обърна се Мелани към Алек.
— Съжалявам – каза Робин. Върху главата й сякаш се стовари огнено одеяло. – Отдавна ли ме чакате?
— Достатъчно дълго. – Мелани отключи колата и седна зад волана. – Качвайте се.
— Къде отиваме? – попита Робин, щом се настани до нея. Мелани потегли, преди още Робин да си закопчае колана.
— Да си видим с един мой приятел.
27
— Ще ми кажеш ли кой е този приятел? – попита Робин, след като Мелани не добави нищо повече.
— Надали – отвърна сестра й.
— Същият ли е, с когото говори по-рано?
— Може би.
— На „Двайсет въпроса“[13] ли си играем?
— Само, ако настояваш да ги задаваш.
Робин се размърда на седалката си и се обърна към брат си.
— Какво стана с Макалистър?
— Поверително е – отговори той.
— Сериозно? – сопна се тя. – Никой нищо ли няма да ми каже? – Робин зае предишната си поза и се втренчи в пейзажа зад прозореца, който бързо премина от градски в селски, тротоарите и офис-сградите бяха заменени от пусти поля. Единственото неизменно нещо си остана жегата, която сякаш се издигаше на вълни от паважа. – И никой не е любопитен за посещението ми в службата на татко? – попита след няколко секунди тя.
— Не особено – отвърна Алек.
— Съвсем не – отсече Мелани.
Брат й и сестра й явно не бяха в настроение нито за разговор, нито за размишления, така че нямаше смисъл да се опитва. В продължение на пет минути се возиха, без да обелят и дума. Единствените звуци идваха от радиото – кънтри музика. Нещо, свързано със загуба и разбито сърце. Добре дошли в клуба.
Телефонът й звънна.
Слава Богу. Поне някой иска да говори с мен. Робин извади телефона от чантата си и го вдигна до ухото си, щом видя, че е Блейк.
— Как върви?
— Бавно. Сега си направихме петнайсетминутна почивка – съобщи той. – Май ще съм вързан тук цял следобед.
— Няма проблем. Ние ще отсъстваме още известно време.
— Алек още ли е при адвоката?
— Не. Приключиха.
— Имаш ли нещо да докладваш?
— Не, струва ми се.
— Добре. Чуй. Има нещо, което трябва да знаеш.
— Какво?
— Ландън. Малко, след като вие тръгнахте, и той излезе. Още не се е прибрал.
Робин стрелна очи към сестра си.
— Какво? – попита я Мелани, без да я поглежда.
— Добре, благодаря ти – каза Робин на Блейк. – До после. – Върна телефона обратно в чантата си, чудейки се дали да каже на Мелани за Ландън, но си представи насоката, която щеше да вземе разговорът.
„Блейк казва, че Ландън не е вкъщи.“
„Е, и? Той има право да излиза. Не е затворник.“
„Казвам само, че…“
„Не го казвай.“
Усети как колата набира скорост, забавя, после пак забързва.
— Какво става?
— Мисля, че някой ни следи – съобщи Мелани.
Робин и брат й тутакси се обърнаха назад да видят.
13
Двайсет въпроса – игра, в която на един състезател се задават двайсет въпроса, на които той отговаря само с „да“ или „не“ а другият отбор трябва да познае какъв предмет или личност си е намислил – Б.пр.