— Това започна преди около година – започна Алек, без подкана. – Тара ми прати имейл, пишеше, че била нещастна, татко се бил върнал към старите си номера, нямала с кого да си говори, липсвал съм й, такива неща. Не исках да й отговарям, но никога не съм имал желязна воля, що се отнася до Тара, и не след дълго вече си разменяхме имейли кажи-речи всекидневно.
— Предполагам, че татко е надушил, че става нещо, че Тара не е щастлива, и навярно почва да се озърта – продължи Алек, защото внезапно се съгласи, че им трябва собствен дом. Тара все го натискаше за това, откакто се бяха оженили, но нали знаете колко инатлив може да бъде той, така че нищо не правеше по въпроса. И изведнъж, ей така от нищото, скача и решава, че тя е права и те имат нужда от свое местенце. Щял да й построи дома на мечтите й, бля-бля-бля. Естествено, тъй като това е татко, той ще построи дома не на нейните, а на своите мечти. Сам взима всички решения – къде ще строят, как ще декорират. Той знае всичко.
— Само че не знае, че престижната декораторска фирма, която наема, „Макмилън и Лофтъс“, се намира само на десет пресечки от моя апартамент в Сан Франциско, което прави твърде лесни срещите ни с Тара. Нищо не стана отначало. Срещнахме се на по кафе. Поговорихме. Дори първият път тя доведе и Касиди със себе си. Преструвахме се на стари приятели, които случайно са се срещнали на улицата. Тара ме представи на Касиди като Том Ричардс, стар съученик. За щастие, Касиди не ме запомни, а и аз навярно нямаше да я позная, толкова е пораснала. Отидохме в моя апартамент, направих на детето топъл шоколад, двамата с Тара се преструвахме, че си припомняме старите години. Както и да е, след този път, Тара вече идваше сама. Не отне много време нещата да се разгорещят. И не след дълго аз почнах редовно да шофирам по три часа до Ред Блъф. Срещахме се в различни мотели около града.
— И татко нищо не заподозря? – попита Мелани.
— Дори и да е подозирал, че Тара има афера, в което, честно казано, дълбоко се съмнявам, предвид егото му, със сигурност и за миг не е допуснал, че е с мен.
— Добре – каза Робин, потяща се силно, въпреки хладния въздух. – Значи двамата с Тара сте имали афера…
— Ние се обичахме – поправи я за втори път Алек.
— Обичали сте се – повтори Робин. – Тя възнамеряваше ли да каже на татко?
— Канеше се да го направи, но тогава се наложи да се местят в новата къща, после пък дойде партито за освещаването. Не искаше да излага татко и да разстройва Касиди, която, по някаква необяснима причина, изглежда искрено обича баща ни. Така никога не настъпи точното време. Плюс това, Тара се притесняваше как ще реагира татко, когато му каже, че го напуска. Предложих да съм там с нея, но тя не мислеше, че това е добра идея. Трябваше да го измислим в онази нощ, да направим конкретни планове, но после тя се обади, каза, че възникнали проблеми, и няма да успее да се измъкне, затова щяла да ми се обади по-късно.
Алек се обърна към прозореца, сякаш виждаше цялата сцена да се разиграва в отражението на стъклото.
— Когато мина полунощ, и тя още не се бе обадила, аз се разтревожих и й звъннах, но тя не вдигна. Затова отидох с колата до къщата. Още щом стигнах там, видях полицейските коли и линейката. Реших, че тя е казала на татко, че го напуска и той е получил инфаркт, или пък че той е направил нещо смахнато, заплашил я е, и тя е повикала ченгетата. Честно казано, не зная какво си мислех. Така че се повъртях с колата наоколо, мъчех се да измисля какво да направя, и в крайна сметка поех обратно за Сан Франциско. Следващото нещо, което си спомням, е как вие двете пращате истерични съобщения на гласовата ми поща.
— Но защо просто не ни каза истината?
— Честно казано, отначало бях прекалено шокиран. Когато ти ми каза, че татко е бил прострелян, първата ми мисъл беше, че Тара го е застреляла. После ми съобщи, че и Тара е била простреляна, и втората ми мисъл беше, че татко го е направил, след което е обърнал оръжието към себе си. Но тогава ти каза невъобразимото нещо, че някой е стрелял и по Касиди, и че изглеждало като нахлуване в дома им.
Както седеше, той се смъкна напред и зарови глава в дланите си.
— Не можех да повярвам. Не знаех какво да правя. Не виждах каква полза би имало, ако кажех на когото и да било за мен и Тара. Предполагах, че това само ще усложни нещата, а те вече си бяха достатъчно сложни. А след няколко дни ти почна да задаваш въпроси за колата ми и аз схванах, че шерифът е разбрал, че съм бил в Ред Блъф, знаех как ще изглежда това и че никой няма да ми повярва. Щеше да бъде само моята дума, че Тара се канеше да напусне татко. Шерифът сигурно щеше да си помисли, че аз съм убил Тара и съм прострелял татко и Касиди, понеже Тара е решила да не го напуска. Щеше да каже, че съм побеснял, задето за втори път са ме направили на глупак и не съм искал да оставя Тара отново да се измъкне по този начин.