Мелани също се усмихваше. Това също бе рядка гледка.
— Я чакай – присви очи Алек. – Ти чукаш ли се с този приятел?
Мелани рязко извърна глава към брат си.
— Така е – заключи той. – Чукаш го.
— Млъквай – сопна му се Мелани.
— Мелани си има гадже, Мелани си има гадже – взе да припява Алек.
— Предупреждавам те…
— Не ме разбирай погрешно. Мисля, че това е страхотно – избъбра Алек точно, когато Дони Уорън скочи от кафявия си кон, свали шапка и тръгна към тях. – Само хипотетично, разбира се, ако някой мрази достатъчно баща си и Тара, може да използва помощта на любовника и сина си…
— Млъквай, мамка му.
Робин кихна.
— Наздраве – каза Дони Уорън, извади салфетка от джоба на джинсите си и я подаде на Робин.
— Благодаря.
— Аз съм Дони. Ти сигурно си Робин. Струва ми се, че онзи ден те видях до пътя.
Робин кимна.
— Приятно ми е да се запознаем.
— А аз съм братът на Мелани, Алек – представи се Алек, протегна ръка и примигна, когато Дони я разтърси. – Еха, каубой. Ама че хватка имаш.
— Извинявай – Дони отстъпи крачка назад и Робин забеляза, че в профил лицето му не изглеждаше толкова плашещо, колкото в анфас. В черните му като въглени очи имаше мекота, дори пламъче. И въпреки силната жега, той като че ли се чувстваше удобно в кожата си, потъмняла от слънцето, по карираната му риза нямаше и следа от пот. Един мъж, в мир със себе си и окръжаващата го среда, помисли си тя. Не можеше да си го представи да убива някого.
Но тогава се сети, че бе служил два пъти в Афганистан.
— Тъкмо обяснявах, че учиш Ландън да язди – каза Мелани, загледана как Ландън слиза от сивия си петнист кон.
— Да. Той се учи бързо. Днес се справи великолепно. Нали така, Ландън?
Ландън гледаше в земята под краката си и продължаваше здраво да стиска юздите.
— Много мило от твоя страна – обади се Алек, – да прекарваш толкова време е Ландън.
— Ами, хлапето ми харесва. А и двамата харесваме коне и мотори – отвърна Дони. – Плюс това, съм отраснал с брат, който беше бавноразвиващ се, така че за мен наистина не е кой знае какво. Искате ли да влезете за по едно питие?
— Мисля, че е по-добре да се връщаме – каза Мелани.
— Разбира се – съгласи се Дони. – Тогава друг път. – Той погледна към Ландън. – Аз ще го поема, партньоре – каза и хвана юздите.
— Хайде, Ландън – подкани го Мелани.
— Приятно ми беше да се запознаем – каза Дони на Робин и Алек и те се обърнаха да си вървят. – Утре по същото време, Ландън? Ела и ти – обърна се той към Алек, – ако ти се язди.
— Може и да приема – ухили се Алек към Мелани.
— Ако някой не те застреля преди това – сопна му се тя.
29
Обаждането дойде на следващата сутрин.
— Робин? – Тънкото гласче трепереше от вълнение.
— Касиди? – отговори Робин.
— Познай какво? Докторът каза, че съм готова да ме изпишат.
Робин погледна към Блейк, който седеше до кухненската маса и си проверяваше пощата на лаптопа.
Какво? – попита я с очи.
— Докторът казва, че Касиди може да се прибере у дома – прошепна тя. – Това е фантастично, миличка. Казаха ли кога точно?
— Каза, че можете да дойдете и да ме вземете по всяко време. Дори веднага. Искам да кажа, ако не ви създавам прекалено много затруднения.
Какво да правя?, – запита се Робин. Това вече не бе нейният дом и на Мелани нямаше да й се понрави тя да взима подобни решения сама. Ала Мелани я нямаше, а тя не можеше да каже на детето, че трябва да си помисли и че ще й се обади по-късно.
— Никакви затруднения, разбира се – каза тя. – Идваме по най-бърз начин.
— Робин…
— Да?
— Можеш ли да ми донесеш някакви дрехи? Бях по пижама, когато… знаеш. А и тя вече не става…
Робин си представи горнището на детската пижама, разкъсано от куршуми и подгизнало от кръв.
— Естествено. Ще идем до къщата и ще вземем нещо. – Полицейската лента, ограждаща имението на баща й, вече бе махната, но от мисълта да се върне там, да види кръвта, заляла леглото на Касиди като одеяло, й се повдигаше. – Знаеш ли какво? Това е първата добра новина от доста време, затова заслужаваш нещо по-специално. Ще идем в някой магазин и ще ти купим нови дрешки.
— Наистина ли? На главната улица има един страхотен магазин, казва се „Трендсетърс“. Обожавам нещата им.
— Нещо конкретно?
— Не. Ти избери.
— Добре. Ще се постарая. Ще се видим скоро. – Робин затвори телефона едновременно с Блейк, който затвори лаптопа.
— Мелани няма да остане доволна.
— Била ли е някога?