— Тя мрази изненади.
— Тя всичко мрази. Ще й се обадиш ли?
— Не – каза Робин. – Денят едва започва. Защо да го разваляме толкова рано?
— Почваш да се учиш – засмя се Блейк.
Мелани се бе събудила в лошо настроение, което става още по-лошо с напредването на сутринта. То достигна своя пик, когато Алек реши да се присламчи към нея и Ландън за ранчото на Дони Уорън.
— Какво? – бе казал той. – Аз харесвам конете. Пък и любовникът ти ме покани.
Отговорът на Мелани бе стоманено мълчание. Бяха тръгнали преди около час и Робин не знаеше кога ще се върнат.
Мелани отказа да обсъжда повече връзката си с Дони. Сподели само, че той бил казал на Ландън, че може да му се обажда винаги, когато нещо го безпокои и му се язди или му се иска да се повози на задната седалка на мотоциклета. Явно, вследствие на прекараното време в Афганистан, Дони страдаше от безсъние, затова бе заявил на Ландън, че може да му звъни по всяко време на деня и нощта.
— Откъде знаеш, че страда от безсъние, освен ако не си прекарвала нощта при него? – бе попитал Алек. Остриетата, изскачащи от очите на Мелани придадоха ново съдържание на фразата „ако погледите можеха да убиват“.
— Няма нужда да идваш в болницата с мен – обърна се Робин към Блейк сега.
— Не искаш ли да идвам?
— Не казвам това.
— А какво казваш?
Робин си пое дълбоко въздух.
— Искам да дойдеш.
„Трендсетърс“ бе малък, скъп бутик, разположен между една старомодна железария и моден фризьорски салон, точно срещу часовниковата кула със златното кубе. Магазинът бе сравнително нов, открит навярно през последните пет години.
— Не съм сигурна каза Робин, докато разглеждаше блузките с голи рамене и късите полички на манекените по витрината. – Струва ми се, че тези дрехи не са съвсем за възрастта на Касиди.
— Хайде да погледнем. – Блейк задържа вратата отворена за нея.
Още преди да се е затворила зад гърбовете им, към тях се приближи млада жена. Беше на двайсет и няколко, висока и слаба, с дълга до кръста кестенява коса и грим, прекалено оранжев за тена й. По миглите й бе напластена толкова спирала, че Робин недоумяваше как изобщо успява да държи очите си отворени.
— Здравейте. Аз съм Миранда – поздрави ги тя. – Как мога да ви помогна?
Робин набързо огледа ярко осветения магазин. Бе красиво подреден, от двете страни на просторното помещение висяха дрехи, а в центъра имаше три маси със сгънати отгоре най-различни неща. В дъното една от продавачките разговаряше шеговито с клиентка, чиято тупирана руса коса, прихваната с панделка, й придаваше вид на Алиса в страната на чудесата.
— Не съм сигурна отвърна Робин. – Търсим нещо за младо момиче. Вашите неща ми изглеждат малко, как да кажа, прекалено зрели. – Забеляза, че Миранда е облечена в развлечена зелена блузка и жълто-зелени шорти, които бяха изложени за продажба на първата маса.
— О, не – възкликна Миранда. – Тук идват доста тийнейджъри.
— Тя е на дванайсет.
На Миранда това изглежда не й направи впечатление.
— Кой размер носи?
— Не зная точно.
— Висока ли е, слаба, пълничка…?
— По-ниска е от мен, около метър и шейсет, шейсет и два, предполагам. Малко е слабичка, към четирийсет и два-три килограма с мокри дрехи. На дванайсет е – повтори Робин, сякаш това казваше всичко.
— Звучи ми като нула номер. Какъв стил харесва?
— Нямам представа. Каза само, че харесвала вашите неща.
— Наистина ли? Коя е? Ако си пазарува оттук, навярно я познавам.
Робин се поколеба.
— Казва се Касиди.
Очите на Миранда се разшириха, въпреки тоновете спирала.
— Да не говорите за Касиди Дейвис?
За миг Робин се замисли дали да не излъже. Но колко момичета на име Касиди можеше да има в град е размерите на Ред Блъф?
— Да.
— Разбира се, че познавам Касиди. Тя често се отбива тук. Обожава нашите дрехи. Как е сега?
— Много по-добре. Всъщност, изписват я…
— Това е страхотно – не я дочака да довърши изречението си Миранда и се завъртя към дъното на магазина. – Тифани, чу ли това? Касиди Дейвис излиза от болницата.
— Сериозно? – изпищя в отговор Тифани.
— Момиченцето, което беше простреляно ли? – включи се и клиентката, обърна се и Робин видя лицето й.
Не беше Алиса в страната на чудесата.
Мамка му.
— Тери Главър – произнесе тя с примряло сърце, докато жената се приближаваше. Тери Главър беше най-прочутата клюкарка в Ред Блъф. – Радвам се да те видя отново. Мина толкова време.
— Да, така е. Впрочем, преди две години изтъргувах Главър за Норис, така че сега съм Тери Норис. Ти как си?