— Ще почакам в коридора – каза Блейк.
Робин развърза връзките на гърба на болничната нощница на Касиди. Показа се голямата превръзка около горната част на тялото й. Мили Боже.
— В плика има един сутиен. Нищо особено – каза тя, долавяйки гласа на Мелани в думите си. – Не бях сигурна кой размер носиш.
— Обикновено не нося сутиен – отвърна Касиди. – Дори нямах цици, докато не ми дойде цикълът. Така че, сутиенът може и да хлътне навътре.
— О, колко съм глупава.
— Не си глупава, възрази Касиди. – Ти си най-добрата. – Тя се извърна и зарови глава в гърдите на Робин, обгърнала плътно кръста й с ръце.
Очите на Робин се напълниха със сълзи.
— Да се прибираме вкъщи.
30
Трима репортери и един фотограф чакаха на паркинга, когато Робин и Блейк, бутащи количката на Касиди, придружени от двама помощник-шерифи, застанаха пред изхода на болницата.
— По дяволите тази Тери Главър – измърмори Робин.
— Норис – поправи я Блейк. – Изтъргувала е Главър, забрави ли?
— Какво ще правим?
— Ще докарам колата – каза Блейк. – Ще спра пред вратата.
— Какво искат? – попита Касиди.
— Някакво изявление, предполагам. Снимки.
— На мен?
— Не е нужно да разговаряш с никого – каза й Блейк. – Само се дръж. Веднага се връщам.
— Кой сте вие? – провикна се един репортер, когато Блейк отвори вратата.
— Касиди! – извика друг. – Касиди, погледни насам.
— Как се чувстваш, Касиди? – ревна третият. – Можеш ли да ни кажеш какво се случи?
— Кой те простреля?
— О, Боже – промълви Касиди, когато вратата се затвори.
— Всичко е наред, миличка. – Робин погледна от единия помощник-шериф към другия. – Не можете ли да направите нещо?
— Предупредени са да стоят на разстояние – отговори единият от тях. – Шерифът пътува насам.
— Страх ме е – обади се Касиди.
— Няма от какво – каза Робин и добави: – По дяволите. И мен ме е страх.
— Наистина ли? И ти ли се страхуваш?
Почти всеки ден от живота ми, помисли си Робин.
— Всичко ще се оправи – каза вместо това.
— Ами тати? – попита Касиди. – Той ще се оправи ли?
— Не зная, миличка.
Касиди бе настояла да види баща им, преди да напуснат болницата. Робин я бе закарала с количката в стаята му и детето поседя до леглото му цели десет минути, държа ръката му и тихичко плака.
— Моля те, тате, събуди се – не спираше да повтаря тя. – Моля те, събуди се.
Грег Дейвис обаче не се събуди и с всеки следващ час надеждата да го стори намаляваше. Предишната нощ бе получил нов удар. Следващият сигурно щеше да го убие, призна пред тях докторът. И все пак, ако изобщо някой можеше да докаже, че грешат, това според Робин бе само баща й.
— Касиди? – Една жена се приближи зад тях.
Първата мисъл на Робин бе, че някой от репортерите бе успял да се промъкне покрай охраната, но когато се обърна видя, че е една от сестрите, които се грижеха за Касиди. Младата жена държеше букет от бели лалета.
— Искахме да ти поднесем това – каза и кимна по посока на двете по-възрастни сестри зад нея, после подаде цветята на Касиди.
— Много ви благодаря – каза момичето. – Толкова са красиви.
— Ти си нашето чудодейно момиченце – каза сестрата.
— Грижи се за себе си – добави другата.
— Ела да ни видиш някой път.
— Беше много мило от тяхна страна – каза Касиди, когато си отидоха.
— Да, наистина.
— Мога ли да ти призная нещо ужасно?
— Ужасно?
Касиди направи знак на Робин да се наведе.
— Не харесвам лалета – прошепна тя.
— Така ли? – засмя се Робин. – Мислех, че всички ги харесват.
— Мама все казваше, че не миришат, повяхват и после умират.
Робин реши, че това бе доста честна преценка.
— Повече ми харесват розите.
— Ще го запомня – каза Робин и в този миг Блейк паркира колата отпред.
— Готови ли сте? – попита единият от помощник-шерифите.
Робин кимна и той отвори вратата. Незабавно ги връхлетя порой от гласове.
— Знаеш ли кой те простреля, Касиди?
— Разпозна ли човека, който уби майка ти?
— Някой познат ли беше?
— Касиди, погледни насам.
— Дай усмивка.
И още гласове, безплътни, безмилостни, стоварващи се отгоре им като гневни юмруци. Робин вдигна ръце пред лицето си, опитвайки да се скрие от любопитния взор на камерата.
— Робин, вярно ли е, че не си говорила с баща си от пет години?
— Брат ти заподозрян ли е?
— Кой мислиш, че е престъпникът?
Точно, когато Блейк помагаше на Касиди да се прехвърли от количката на задната седалка на колата, шерифът спря на паркинга.