— Добре, момчета, назад. Веднага – заповяда той. – Направихте си снимките. Никой няма да отговаря на въпроси днес. Детето е ужасено. Махайте се оттук, по дяволите.
По някакво чудо репортерите се подчиниха и се пръснаха толкова бързо, сякаш шерифът бе хвърлил димна бомба сред тях. Операторът обаче остана и продължи да снима. Робин се настани до Касиди, Блейк седна зад волана и тъкмо се канеше да потегли, когато шерифът почука на страничното стъкло.
— Ще ви предоставя полицейски ескорт до дома – каза той.
— Оценявам го.
— Не обещавам, че лешоядите няма да ни последват. – Прескът надзърна към задната седалка. – Как си, хлапе?
— Добре съм. Получих цветя – Касиди протегна букета напред.
Робин обгърна детето с ръце и го притисна, внимавайки да не го нарани. После му прошепна:
— Искам да съм точно като теб, когато порасна.
Пристигнаха вкъщи петнайсет минути по-късно. Шерифът паркира в началото на алеята, за да може Блейк да навлезе в нея и да спре възможно най-близо до входа.
Колата на Мелани не се виждаше никъде. Което е добре, прецени Робин. Сестра й нямаше да е никак възхитена да види Касиди, и още по-малко – шерифа.
— Май няма никой вкъщи – отбеляза Прескът, докато помагаше да пренесат Касиди. – Сигурно още са в ранчото на Дони.
— Това, предполагам означава, че продължавате да ни следите – настръхна Робин.
— Просто внимавам на някого да не му хрумнат лоши идеи.
— Какво имате предвид? – попита Касиди. – Какви лоши идеи?
— Нищо, за което ти да се притесняваш, миличка – отвърна шерифът. – Сега, мислиш ли, че си достатъчно силна да стигнеш сама до вратата?
— Искаш ли да те нося? – попита Блейк, преди Касиди да отговори.
В кафявите като на кошута очи на момичето премина вълна на облекчение.
— Благодаря. – Той я вдигна на ръце, тя облегна глава на рамото му и двамата влязоха в къщата.
Робин погледна към пътя, където вече имаше три коли, от които слизаха фотографи с апарати с дълги обективи. Докато ги наблюдаваше, се зададе малък камион на „Фокс нюз“, спря и от него изскочи мъж, крепящ на раменете си камера.
— Мамка му – изруга Робин. Мелани ще получи пристъп, щом види този медиен цирк. Дори в градче с размера на Ред Блъф нямаше спокойствие. – Нищо ли не можете да направите по този въпрос? – попита тя шерифа.
— Докато стоят на обществена територия, ръцете ми са вързани. Мога да сложа един от служителите си в началото на алеята да пази някой да не влезе. Но може би е по-добре да се консултирате със сестра си по този въпрос.
Това би било доста забавно, помисли си Робин и отиде да отключи входната врата. После почака Блейк да пренесе Касиди през коридора до всекидневната. Той внимателно я постави на дивана и седна до нея, а детето продължи да се обляга на него.
— Е, шерифе, благодаря ви – каза Робин, когато с изненада установи, че той още се навърта там, – задето се погрижихте да се приберем безопасно. Оттук нататък ще се оправим сами.
— Дали не ви се намира някакво студено питие? – попита той.
— Аз ще донеса – предложи Блейк. – И на мен ще ми дойде добре едно питие.
— Не – обади се Касиди и здраво стисна ръката му. – Не ме оставяй.
— Какво ще кажете да сложа тези цветя във ваза – Робин взе букета от Касиди – и да донеса една кана с вода тук? – Шерифе, имате ли нещо против да ми помогнете?
Прескът я погледна умислено.
— С удоволствие. – Той я последва по коридора. – Струва ми се, че искате да ми кажете нещо – каза веднага, щом влязоха в кухнята.
— Какво, но дяволите, се опитвате да направите на това дете? – избухна Робин и остави цветята на плота.
— Не съм сигурен, че разб…
— Как ли пък не! Защо сте предложил на Касиди да се върне в къщата на баща ми?
— Идеята не е лишена от смисъл.
— Тя е само на дванайсет! Майка й беше убита. Преживя ужасна травма. И вие искате да я преживее отново?
Шериф Прескът сниши гласа си, може би се надяваше и Робин да направи същото.
— Аз водя разследване за убийство, Робин. Касиди е единственият ни свидетел.
— Но тя е също така и жертва. А вече ви каза, че не може да идентифицира мъжете, които са били в къщата онази нощ.
— Тя си мисли, че не може, но като се върне в къщата може и…
— Не, аз няма да позволя това.
— Не мисля, че това решение ще го вземете вие. Касиди изглежда готова…
— Касиди е малолетна – напомни му Робин. – И ако се налага да наема адвокат и да издействам съдебна заповед, за да ви спра, точно това и ще направя.