— Нещо друго?
— Всъщност, да, има и друго.
Шерифът наклони глава на една страна като любопитен булдог.
— Престанете да тормозите брат ми. Не можете да го накарате да стои в Ред Блъф безкрайно, с надеждата да се сдобиете с достатъчно доказателства, за да го арестувате. Той си има живот в Сан Франциско и вие нямате право да го задържате тук. Както аз виждам нещата, можете да избирате между две възможности: или го арестувайте, или го оставете на мира. Пикай, или излизай от клозета, както би казал баща ми. – Самата Робин остана поразена от избухването си. Още повече се потресе от това, че цитира баща си.
— Наред ли е всичко тук? – провикна се от другата стая Блейк.
— Наред е – викна в отговор Робин. Намери една стъклена ваза в шкафа над мивката, наля вътре вода, подреди лалетата и видя как те почти моментално посърнаха. – Ето – обърна се към шерифа, след като взе някаква кана от същия шкаф, и едва ли не я навря в коравия му корем. – Можете да я напълните с лед. – После потърси чаши.
Входната врата се отвори, после се затръшна и въздухът потрепери от въпросите на Мелани:
— Робин, какво става? Какви са всички тези репортери? Какво прави колата на шерифа тук?
Робин остави чашите на плота и излезе в коридора, шерифът зад нея. Мелани, Алек и Ландън стояха до вратата. Робин кихна два пъти от острата миризма на коне, която я връхлетя.
— Наздраве – каза шерифът.
— Благодаря – отговори Робин. После видя объркването на Мелани и каза: – Защо да не влезем във всекидневната…?
— Защо просто не ми кажеш какво става?
— Мелани – настоя Робин, – влез във всекидневната.
— Чудесно. – Тя решително влезе. Алек и Ландън я последваха, а Робин и шерифът завършиха процесията.
— Здравей, Мелани – поздрави Касиди, поглеждайки към двамата мъже зад нея. – Здравей, Ландън. – Кратка пауза, после:
— Том? Това ти ли си? Какво правиш тук?
Алек пребледня и зина с уста от шока.
Силно вълнение заля Робин и отекна в цялото й тяло.
— О, Боже – промълви тя, давайки си сметка, че на шерифа няма да му отнеме много време да събере две и две. Мотив и възможност. Всичко, от което той се нуждаеше, за да извърши арест.
— Кой е Том? – попита той.
— Том – повтори Касиди. – Приятелят на мама от Сан Франциско.
— Бъркаш нещо – обади се Мелани. – Това е моят брат, Алек.
— Алек? Не. Това е Том. Том Ричардс. Ние го посещавахме.
Шерифът пристъпи напред с ръка на кобура си. Пълният смисъл на току-що чутото се бе подредило в ума му.
— Добре, всички да запазят спокойствие. Алек, предлагам да излезем навън.
— Шерифе… – започна Робин.
— Нека да не го правим още по-неприятно, отколкото се налага – прекъсна я Прескът. Хвана Алек за ръката и го изведе от стаята.
— Не разбирам. Какво става? – попита Касиди.
Робин изтича навън след тях.
— Какво правите? – попита, виждайки шерифа да закопчава с белезници ръцете на Алек зад гърба му.
— Струва ми се, че преди малко ми казахте или да пикая, или да излизам от клозета – отговори Прескът. – Алек Дейвис – започна той и го поведе по чакълестата алея към патрулната кола.
Репортерите и фотографите се лашнаха назад като едно цяло.
— Напомням ви, че имате право да мълчите…
31
Върховният съд на Техама е разположен на улица „Пайн“, номер 445, на една пресечка от окръжния затвор на Техама. За разлика от непретенциозната ниска затворническа постройка от кафяви тухли, съдът представлява внушителна двуетажна бяла сграда от бетон и мрамор, чийто главен вход е украсен с високи декоративни колони и пълзящи вечнозелени растения.
Интериорът е също толкова впечатляващ – широко, открито мраморно фоайе в бяло и бежово, още декоративни колони, прозорци на тавана, вито стълбище, водещо към балкон, който обикаля и гледа към фоайето долу. Мисията на съда е „да дава своевременни и бързи присъди по всички дела и да допринася за повишаване на общественото доверие в съдебната система чрез достъпност, комуникация и образование“. Има общо пет съдебни зали, председателствани от магистратите на окръг Техама.
Робин и Блейк стояха пред зала номер едно и чакаха съдебният пристав да отключи вратите. Беше почти девет и половина. Изслушването на Алек бе насрочено за десет часа.
— Какво мислиш, че ще стане? – попита тя.
— Не зная.
— Мислиш ли, че ще пуснат Алек под гаранция?
— Не зная.
— Мислиш ли, че той е добре? Моля те, не казвай, че не знаеш.
— Мисля, че е добре – отговори чинно Блейк, но очите му отново казваха „Не зная“.
— Горкият Алек. – Робин попипа колана на синята си пола, да се увери, че бялата й блуза е втъкната добре. – Мислиш ли, че изобщо е успял да поспи снощи?