— Навярно повече, отколкото ти.
— Съжалявам. Пречих ли ти да спиш?
— Не се притеснявай за мен.
— Съжалявам – повтори тя. – Просто се чувствам толкова безпомощна. Какво мислиш, че ще стане?
— Макалистър ще пристигне скоро. Би трябвало да може да ни каже нещо.
Робин огледа широкия коридор за някакъв знак от адвоката на брат си, но макар в сградата да прииждаха хора, Джеф Макалистър не бе сред тях.
Тя му се обади веднага след ареста на Алек и му разказа какво се бе случило. Адвокатът я изслуша и каза, че ще поддържат връзка. Когато обаче не се обади в продължение на час, двамата с Блейк сами отидоха до офиса на шерифа, само за да научат, че Алек е бил прехвърлен в затвора на окръг Техама.
— Той е в затвора – съобщи Робин на Мелани, която бе останала вкъщи с Ландън и Касиди. Затворът бе на повече от четирийсет години, с капацитет да поеме двеста двайсет и седем обитатели, както осъдени, така и чакащи присъдите си. Сега Алек бе един от вторите. – Не ни пуснаха да го видим. А изслушването за пускането му под гаранция няма да е преди утре сутрин. Което означава, че ще трябва да прекара нощта на това ужасно място.
— Което може и да е за добро – коментира Мелани. – Той определено не може да се върне тук. Касиди и така е достатъчно разстроена. Не спира да ме пита, дали мисля, че Алек е убил майка й.
— Надявам се да си й казала, че не е.
— Кое те кара да си толкова сигурна?
Робин тутакси й затвори телефона.
Касиди спеше, когато Робин и Блейк излязоха сутринта. Което може и да беше за добро, повтори си фразата на Мелани Робин. Достатъчно трудно бе да се обясни връзката на Алек с Тара.
— Искаш да кажеш, че са имали афера ли? – бе ококорила невярващо очи Касиди. – Тя е мамила тати?
— Тя не беше щастлива, миличка.
— Не, не си права – упорстваше Касиди. – Тя обичаше тати. Те бяха истински щастливи заедно.
Сега Робин заби поглед в бежовите мраморни плочки в краката си и се запита дали Алек е бил напълно откровен с нея. Не се съмняваше, че двамата са имали афера, но какво, ако Тара просто си бе поиграла с него? Ако не е имала никакво намерение да напусне съпруга си, казала е това на Алек онази нощ и той е превъртял?
Не, не беше възможно. Познаваше брат си. Колкото самата тя бе способна да убие някого, толкова и той. Но ако не ги е застрелял Алек, кой тогава?
Някаква млада жена със силно изпъкнали устни и дълга руса коса се приближи към тях. Беше облечена в прилепнали бели джинси и още по-прилепнала кървавочервена блузка. Очевидно не е окръжният прокурор, помисли си Робин.
Жената спря право пред Блейк.
— Здрасти – каза му тя така, сякаш Робин не съществуваше.
— Можем ли да ви помогнем? – попита Робин.
Младата жена дори не погледна към нея.
— Чудех се къде мога да си платя пътната глоба? – В края на изречението гласът й се накъдри флиртуващо.
— Съжалявам – отговори Блейк, – нямам представа.
— Мисля, че този кабинет е ето там – посочи вдясно по коридора Робин.
— Май съм минала точно покрай него. – Жената се помота, усмихвайки се някак очаквателно към Блейк, сякаш бе негов ред да каже нещо. – Добре де. Ами, благодаря – каза тя и се врътна, когато той така и не каза нищо.
— Често ли ти се случва това? – Робин попита Блейк, почти благодарна на блондинката, задето я разсея.
— Кое?
Обичам те, помисли си тя.
Двама души се втурнаха по коридора, единият носеше камера.
— Наведи глава и не поглеждай нагоре – предупредително изрече Блейк, хвана я за ръка, отведе я до близката скамейка и седна до нея. – Прави се, че не ги виждаш.
Седяха в мълчание, Блейк си преглеждаше съобщенията в телефона, Робин бе забила поглед в краката си. Чак след няколко минути вдигна очи и видя Джеф Макалистър да се приближава.
— Това е той. – Тя скочи на крака, щом адвокатът дойде до тях, а репортерът и неговият фотограф го следваха по петите.
— Извинете, господин Макалистър – провикна се репортерът, докато фотографът трескаво снимаше.
— Трябва да ви помоля да се отдръпнете – заяви адвокатът. – По-късно ще направя изявление.
— Мислите ли, че има някакъв шанс вашият клиент да бъде пуснат под гаранция? – пренебрегна желанието му репортерът.
— Както казах, ще направя изявление по-късно. А сега, ако нямате нищо против…
Репортерът и операторът се оттеглиха неохотно. Пред зала номер едно вече бе почнала да се събира малка тълпа.
— Ще пуснат брат ми под гаранция, нали? – попита Робин, перифразирайки въпроса на репортера.