— Ваша чест – започна Макалистър, – няма основания да се смята, че подсъдимият ще избяга. Той има дълбоки връзки с тази общност и е живял тук през по-голямата част от живота си. Понастоящем е отседнал у сестра си, а колата и паспортът му вече са иззети.
— Колата и паспортът му са иззети по време на неуспешния му опит да избяга в Канада – прекъсна го обвинителката. – А е напуснал Ред Блъф преди повече от пет години, след като баща му, за чието прострелване е обвинен, се е оженил за дотогавашната му годеница, за чието убийство също така е обвинен. Той отказва да сътрудничи по какъвто и да било начин…
— Молбата за освобождаване под гаранция се отхвърля – провъзгласи съдията, преди още прокурорката да се е доизказала. До процеса обвиняемият остава с мярка задържане под стража. – Удари с чукчето си и Алек бе отведен от залата.
— О, не – проплака Робин. – Горкият Алек.
— Нямаше вероятност да го пуснат под гаранция – напомни й Макалистър. Репортерите в дъното се разшумяха, в очакване на изявлението, което Макалистър им бе обещал по-рано.
— Какво следва сега? – Блейк попита Макалистър.
— Ще се срещнем следващата седмица, ще определим дата за процеса, ще се запознаем с доказателствата им. Доколкото разбирам дотук, процесът срещу брат ви не е особено силен и е основан изцяло на косвени доказателства. Нищо не го свързва физически с местопрестъплението, няма ДНК, няма очевидци, освен едно травмирано дванайсетгодишно момиче, което дори не е сигурно колко точно мъже е имало в къщата. Враговете на баща ви не са били малко. Според мен, ще се получи добър процес на база основателно съмнение.
В общи линии той повтори същото и пред пресата, като омаловажи мотива и възможността и акцентира върху липсата на твърди доказателства от страна на обвинението. И добави, че след като на Алек е отказано освобождаване под гаранция, ще настоява на правото на клиента му на бърз процес.
— Какво точно означава това? – Робин попита Блейк. – За седмици ли говорим? Или за месеци?
— Бих предположил, че нищо няма да се случи до есента.
— Есента?
— Поне.
— О, Боже. Не можем да допуснем това да се случи. Той ще умре там вътре. Трябва да открием кой е направил това.
Блейк я хвана за ръка и я поведе към изхода на залата.
Шерифът ги чакаше отвън.
— Робин… Блейк – Той докосна с пръсти периферията на шапката си. – Надявах се днес следобед да се отбия при вас…
Робин не забави крачка, нито погледна към него.
— Върви по дяволите – изръмжа тя.
32
Точно в два часа следобед шерифът цъфна на вратата им.
— Не искаме да купуваме нищо – заяви Мелани, готова да затръшне вратата под носа му.
— Тук съм, за да се видя с Касиди.
— Тя не иска да се вижда с вас – заяви Робин, застанала зад гърба на сестра си, така че телата на двете барикадираха входа.
— Имам право да разпитам момичето.
— Тя няма какво да ви каже.
— Това шериф Прескът ли е? – чу се гласът на Касиди от вътрешността на къщата.
— Всичко е наред, миличка – провикна се обратно Робин. – Не си длъжна да говориш с него.
— Не, няма проблем. Искам да го видя.
— Мисля, че това е моят шанс. – Шерифът изчака Робин и сестра й да отстъпят встрани, свали си шапката и влезе в къщата.
— Тук съм – провикна се отново Касиди.
Мелани и Робин последваха шерифа във всекидневната, където Касиди и Блейк, седнали на дивана, гледаха някаква следобедна сапунена опера по телевизията. Тя носеше дрехите, които Робин и Блейк й бяха купили от „Трендсетърс“ предишния ден. Краката й бяха боси.
— Извинявай, че те безпокоя – поде шерифът. – Надявам се, че не прекъсвам нещо важно. – Той посочи към екрана, където една актриса с огромна коса и гърди се давеше в сълзи, а по страните й на черни ленти се стичаше гримът й.
— Любимото ми шоу. „Кървящи сърца“ – осведоми го Касиди. – Това е Пени. Тя току-що каза на близначката си, Емили, че баща им я е насилвал от години, и сега горката Емили не знае на кого да вярва.