Освен, разбира се, ако Ландън не се бе папикьосал и не бе почнал просто да стреля.
Само че стрелецът бе улучил Тара в лицето. Това бе нещо лично. Не беше паника.
Глождеше я и друг въпрос: ако Алек бе дошъл в Ред Блъф, очаквайки да се срещне с Тара, както сам твърдеше, а Тара му бе казала, че се е отказала и го е вбесила до степен да я убие, както си въобразяваше шерифът, кога е имал време да се свърже с Ландън?
Освен ако Тара вече не е била скъсала с него – тогава брат й би имал достатъчно време да се озлоби и да планира отмъщението си, както и да се свърже с Ландън и да го включи в плана си…
Освен, освен, освен…
— Сигурна ли си, че мълчаливият е застрелял майка ти? – попита Робин. Свят й се виеше от тези „освен ако“.
— Робин, моля те – предупреди я шерифът.
— Да, сигурна съм – потвърди Касиди, местейки очи от Робин към Блейк. После добави: – Не. Чакайте. Не зная. Може да е бил и другият. Възможно е да е бил и другият. – Очите й се напълниха със сълзи. – Не зная.
Прескът си прегледа бележките.
— В болницата ти ни каза, че е бил вторият, мълчаливецът, че той е застрелял майка ти. Беше много ясна по този въпрос, съвсем сигурна.
— Да – отрони Касиди, – но сега не съм. Може да е бил и другият. Всичко стана толкова бързо и аз бях толкова уплашена.
— Всичко е наред, миличка – каза Робин.
— Всъщност, няма голямо значение кой кого е застрелял – заяви Прескът. Неочаквано грубият му тон издаде раздразнение.
— И двамата са били там. Пред закона и двамата са еднакво виновни.
Робин обаче разбираше, че макар и двамата мъже да бяха еднакво виновни, независимо кой бе дръпнал спусъка, в случай като този всяка подробност бе от значение. Ако Касиди не бе сигурна кой е застрелял майка й, ако не беше сигурна дори дали онази нощ в къщата е имало двама или трима мъже, за какво още би могла да греши?
— Какво стана после? – продължи шерифът.
— Аз се разпищях – отговори Касиди – и тогава те ме видяха и се втурнаха към мен.
И двамата ли?
— Не. Само единият.
Кой?
— Не зная. Носеха маски за ски. Изглеждаха еднакво. – Сега вече Касиди плачеше, думите излизаха от устата й на пристъпи. – Изтичах нагоре по стълбите към стаята си и грабнах телефона да позвъня на 911. Точно тогава мъжът нахлу в стаята. Насочи пистолета си към гърдите ми. О, Боже.
— Достатъчно – заяви Робин. – Тя ви разказа всичко. Махаме се оттук.
— Добре – съгласи се неохотно шерифът, – да приключваме за днес.
— Но аз все пак си искам дрехите – прошепна Касиди.
— Аз ще ги взема – заяви Робин.
— В моя гардероб има един куфар – каза й Касиди. – Можеш да напъхаш нещата ми в него. Има и чанта за обувките… някъде…
— Ще я намеря.
— Аз ще ти помогна – заяви Блейк.
— Не – проплака Касиди и го сграбчи за ръката. – Остани с мен.
— Всичко е наред – каза Робин. – Ще се справя.
Шериф Прескът направи знак на полицая да придружи Робин нагоре по стълбите. Той остана до вратата, а Робин се упъти право към гардероба в стаята на Касиди, полагайки усилия да не поглежда към кръвта по леглото й. Откри синия платнен куфар на пода, дръпна ципа и започна да сваля дрехите от закачалките и да ги пъха вътре, после отиде до един шкаф с чекмеджета и ги опразни всичките. За късмет, гардеробът на Касиди се състоеше предимно от джинси и тениски. И прашки, даде си сметка Робин, като отброи по един чифт за всеки ден от седмицата. Имаше няколко неща е етикети от „Трендсетърс“, включително една хубава бяла рокля, която можеше да облече на погребението на майка си.
Мили Боже. Погребението на Тара. Щеше ли да свърши някога този кошмар?
Тя затвори куфара и метна пет-шест чифта сандали и маратонки в кафявата кожена чанта, която откри в дъното на гардероба, после позволи на полицая да вземе от ръцете й багажа и да го отнесе надолу по стълбите.
— Добре – каза тя, когато слезе долу. – Да се махаме оттук, по дяволите.
33
Гробището „Оук хил“ е разположено на „Семитри лейн“, близо до улица „Уолнът“, недалеч от „Лари лейн“. То съществува повече от век и половина, започнато през 1859 и завършено през 1861 година. Няколко десетилетия по-късно бе добавена изящна арка от ковано желязо на входа, върху която бяха изписани думите „Гробище Оук хил“. Навсякъде по плавните завои и меките очертания на пейзажа имаше високи дървета.
— Бях забравила колко е красиво тук – каза Робин, докато колата на Блейк следваше катафалката с тялото на Тара по извития живописен път към гробището. Касиди седеше отзад, до Робин, здраво стиснала ръката й. Мелани бе отпред, до Блейк. Тя бе решила, че за всички ще е по-добре, ако Ландън си остане вкъщи. След като новината за ареста на Алек бе станала публично достояние, необуздано се носеше мълвата, че Ландън е бил негов съучастник.