— Олеле – изненада се Блейк. – Добре ли си?
— Малко ми се зави свят – каза Касиди.
Блейк я вдигна на ръце.
— Нека те отнеса вътре.
— Не, мога да вървя.
— Без възражения – каза Робин и тръгна покрай тях, а Мелани избърза напред да отключи вратата.
— Ландън – провикна се тя, щом влязоха, – прибрахме се.
Не последва никакъв отговор.
— Ще видя какво имаме за обяд. – Мелани се отправи към кухнята, а Блейк понесе Касиди към всекидневната и я сложи на дивана.
Телефонът му звънна, той бръкна в джоба си и погледна екрана.
— Извинявай. От офиса е. Трябва да се обадя. – Блейк излезе в коридора.
Внезапно очите на Касиди се напълниха със сълзи.
— Какво ще стане с мен, ако тати не се оправи? – попита тя Робин.
— Моля те, престани да се притесняваш за това. Все ще измислим нещо.
— Какво?
— Не зная. Нали чу Блейк? Той няма да позволи да ти се случи нищо лошо.
— Мислиш ли, че всичко се случва по някаква причина? – попита Касиди.
За миг Робин се замисли.
— Не – отвърна тя, решила, че в крайна сметка детето заслужава истината, а не банални фрази. – Зная, че на много хора им е по-удобно да си мислят така, но на мен тия не ми минават. Нещата се случват, защото се случват. Според мен, по-утешително е да приемем, че нещата стават случайно, отколкото да вярваме, че има някакъв божествен план, който отрежда някое дете да умира от рак, или хора да умират от гладна смърт. – Или най-добри приятелки да бъдат хладнокръвно застреляни. – Но даже и да не стават по някаква причина – опита се да смекчи думите си тя, – мисля, че все пак има начин да се оправят.
— Това не е ли същото?
— Има малка разлика.
— Малка разлика между какво и какво? – попита Блейк, след като се върна в стаята.
— Мислиш ли, че всичко се случва по някаква причина? – попита и него Касиди.
— Мисля, че когато нещо стане, то си има причина – отговори Блейк. – Но дали вярвам в някакъв по-голям план? Не. По-скоро се присъединявам към теорията на Албер Камю за „безразличието на Вселената“.
— Това пък какво значи? – попита Касиди.
— Значи, че съм гладен – засмя се Блейк. – Винаги, когато съм гладен, цитирам Камю.
На Робин й се искаше да скочи и да го прегърне.
— Какво искаха от офиса?
Блейк се отпусна до Касиди.
— За жалост, сделката, която мислехме, че ни е в кърпа вързана, е почнала да се разшива по шевовете. В понеделник е насрочено събрание за решаване на проблемите, така че май в неделя ще трябва да летя за Лос Анджелис.
— Не! – извика Касиди. – Това е само след няколко дни.
— Всичко е наред, миличка, – каза Робин. – Аз ще бъда тук. – Как би могла да си тръгне, когато нещата все още висяха във въздуха? Не можеше отново просто да струпа всичко на Мелани.
— За колко време? – не спираше Касиди. – Ти няма да останеш тук завинаги, ако Блейк си тръгне. Какво ще стане с мен тогава? Какво ще стане с мен, ако тати умре?
Робин погледна към Блейк.
— Ще измислим нещо – каза той.
— Какво? – настоя Касиди. – Може ли да дойда с вас в Лос Анджелис?
Чу се някакво шумолене, те се обърнаха и видяха Кени на прага, Ландън зад него.
— Някой ще ходи в Лос Анджелис ли? – попита Кени. Той отмахна косата от челото си, после зарови ръце в джобовете на тесните си джинси.
— Само си говорехме – отговори Касиди.
— За това, ти да ходиш в Лос Анджелис?
— Нищо не е решено – заяви му тя.
— Според мен, не трябва да ходиш.
— Е, ще видим. Знаеш, че винаги съм искала да живея там.
— Баща ти може и да се оправи.
— Тогава, разбира се, ще остана.
— Но ако не се оправи, ще заминеш ли?
В гласа на Кени прозвуча остра нотка, от която Робин се почувства недобре.
— Днес никой никъде няма да ходи – заяви тя, опитвайки се да разсее напрежението, натрупало се изведнъж в стаята. – Мелани – провикна се после, – да дойда ли да ти помогна?
— Малко е късничко за това – отговори Мелани и се появи зад Ландън с поднос сандвичи в ръце.
— Какви сандвичи си направила? – попита Касиди.
— Само с риба тон. Не са кой знае какво. – Мелани сложи подноса на масичката за кафе и отстъпи назад. – Хайде, лапайте.
Кени незабавно грабна един сандвич от върха на купчината и го захапа.
— Хубави са – каза той, без да се обръща към някого конкретно.
Блейк демонстративно взе подноса и го предложи на Касиди.
— Благодаря. – Тя му се усмихна и вдигна един сандвич към устата си.
Робин също си взе и забеляза как Кени се намръщи, когато Блейк предложи и на Ландън.