Ландън поклати глава.
— Трябва да се храниш, голямо момче – каза Кени, взе друг сандвич и го навря в гърдите на Ландън.
— Ти кога дойде тук, Кени? – попита Мелани.
— Преди около час. Ландън каза, че съм ви изпуснал за малко. Щях да дойда на погребението, ако някой ми беше казал кога е.
— Искахме да е във възможно най-тесен кръг – обясни Робин.
Кени си дояде сандвича и взе друг.
— Заради ареста на брат ви ли?
— Донякъде и заради това.
— Мислите ли, че той го е направил? – попита Кени.
— Не, аз не смятам така.
— Тогава, кой?
— Не и братът на Робин – размърда се нервно Касиди. – Какъв ти е проблемът, Кени? Държиш се странно.
— Не, не е вярно.
— Точно така е.
Кени се обърна към Мелани.
— Вие знаете ли, че Касиди се кани да се мести в Лос Анджелис?
— Така ли? – Мелани изглеждаше изненадана, но не и недоволна. – Това е ново за мен.
— Да, де. И за мен – продължи Кени – Ами ти, Ландън? На теб да е споменавала, че иска да живее в Лос Анджелис?
Отговорът на Ландън бе да се обърне и да избяга от стаята.
— Виж сега какво направи – каза Касиди, докато стъпките на Ландън отекваха нагоре по стълбите. – Разстрои го.
— Нищо му няма.
— Не е така. Знаеш колко е чувствителен.
— Той не иска ти да ходиш в Лос Анджелис.
— На мен това не ми се вижда толкова лоша идея. – Мелани също си взе сандвич. – След всичко случило се, един нов старт може да се окаже точно това, което предписа докторът. И ако Робин и Блейк сами го предлагат…
— Струва ми се, че малко прибързваме – обади се Блейк. – За момента аз съм единственият, който ще ходи някъде.
— Напускаш ли ни? – попита Мелани.
— В неделя.
Вратата на стаята на Ландън се затръшна.
— Струва ми се, че трябва да се качиш горе – каза Касиди на Кени. – И да видиш дали той е добре.
— Само ако и ти дойдеш – отговори Кени. – Той е разстроен, заради теб.
Касиди въздъхна. Опита се да се надигне от дивана, но рухна обратно от усилието.
— Чакай – каза Блейк, – дай да ти помогна.
— Аз ще го направя – прекъсна го Кени и се втурна да я хване за ръката.
— Махай се – сопна му се Касиди. – Държиш се странно. – Тя позволи на Блейк да й помогне да се изправи на крака, да я съпроводи извън стаята и нагоре по стълбите, а Кени вървеше по петите им.
Робин стана.
— Е, това беше…
— Странно? – Изражението на Мелани казваше: „Не ти ли казах?“. – Ако наистина имаш намерение да вземеш това момиче с теб в Лос Анджелис, това е лудост, нали знаеш?
— Нали самата ти току-що каза, че било добра идея?
— О, не ме разбирай погрешно. На мен ще ми дойде много добре. Просто си мислех, че не си дотам глупава.
— За какво говориш?
— Говоря за това, че Касиди очевидно си пада по годеника ти, което за момента може и да не ти се струва голяма заплаха, но тя няма вечно да е на дванайсет. И ако на осемнайсет прилича на майка си…
— Сега вече ставаш подла.
— А ти – тъпа.
Блейк се върна в стаята и намери двете жени да седят в двата края на дивана и да се взират една в друга.
— Какво стана пък сега?
Телефонът иззвъня. Мелани се упъти към кухнята, без да обели дума. Върна се само след секунди.
— Това беше шерифът. Оказва се, че полицията в Сан Франциско се е сдобила със заповед за обиск на апартамента на Алек и познайте какво са намерили?
Робин взе да премята през ума си възможните злепоствящи обстоятелства: оръжието на убийството, съдържанието на сейфа на баща им…
— Бижутата на мама? – попита накрая.
— Близко, но не точно.
— Ще ни кажеш ли, или да продължавам да гадая?
— Маска за ски. Точно като онези, които Касиди описа.
— Мамка му.
— Все още ли си убедена, че е невинен?
Робин се отпусна на дивана и хвана главата си с ръце.
— Трябва да има някакво обяснение.
— Има – каза Мелани. – Той е виновен.
35
Окръжният затвор на Техама е затворническо общежитие е лек режим, чиято основна цел е да изолира за сравнително кратки периоди от време, докато арестантите очакват своя процес. Сградата, лишена от въображение и грозна, е била построена през 1974 година, и притежава пристройки, добавени двайсет години по-късно. Тя е оборудвана с подсилена ограда и електронна охранителна система, които имат за цел да гарантират, че обитателите ще останат зад отблъскващите стени от кафяви тухли, докато не бъдат освободени.
— О, Боже – ахна Робин.
Блейк паркира колата и изключи двигателя. Беше сутринта след погребението, на четвъртия ден от затварянето на Алек и първият път, когато им бе разрешено свиждане.