Твърдо решен да се отдалечи колкото е възможно повече от изоставения жилищен комплекс, Франк запали шевролета и подкара от Анахайм към Санта Ана, после на юг по Бристол Авеню към Коста Меза. С изненада установи, че улиците са му известни. Явно добре познаваше мястото. Разпознаваше сградите, магазините, градините и кварталите, през които минаваше, въпреки че гледката не разбуждаше заспалата му памет. Все още не помнеше кой е, къде живее, какво работи, от какво бяга или как се е събудил в алеята посред нощ.
Франк съобрази, че дори в този мъртъв час — часовникът на таблото показваше три без дванайсет минути — шансовете да се натъкне на пътната полиция са по-големи по магистралите, затова караше по страничните улици през Коста Меза и източните и южните покрайнини на Нюпорт Бийч. В Корона Дел Вар излезе на тихоокеанската крайбрежна магистрала и стигна чак до Лагуна Бийч. Появи се мъгла, която все повече се сгъстяваше, докато Франк пътуваше на юг.
Лагуна беше живописно курортно градче и колония на художници. Беше разположено на няколко стръмни хълма и по каньона в посока към морето. Сгъстилата се мъгла вече скриваше по-голямата част от града. От време на време го задминаваше кола. Заради мъглата, която пълзеше откъм тихоокеанския бряг, той намали скоростта до трийсетина километра в час.
Сънен и с подути очи, зави в една странична улица източно от магистралата и паркира пред двуетажна тъмна къща с кулички в стила на Кейп Код, която изглеждаше нелепо по склоновете на западното крайбрежие. Искаше му се да наеме стая в мотел, но преди това провери дали има пари или кредитни карти. За пръв път през тази нощ имаше възможност да потърси и документи за самоличност. Прерови джобовете на джинсите, но не намери нищо.
Включи осветлението в колата, придърпа кожената чанта в скута си и я отвори. Беше пълна със стегнати пачки банкноти от по двайсет и сто долара.
8
Прозрачният бульон от сива мъгла постепенно се сгъстяваше. Навярно с приближаването до океана щеше да прилича на каша на бучки.
Без яке, само по пуловер в нощния студ и все пак затоплен от мисълта, че се е измъкнал на косъм от сигурна смърт, Боби се опря на една от патрулните коли пред „Декодин“ и се загледа в Джули, която се разхождаше нагоре-надолу с ръце в джобовете на кафявото кожено яке. Никога не се уморяваше да я гледа. Бяха женени от седем години и през това време живееха, работеха и се забавляваха заедно практически по двайсет и четири часа в денонощие, седем дни в седмицата. Боби не беше от онези хора, които обичат да киснат с приятели по заведения или купони. Една от причините беше, че трудно се намираха приятели около трийсет и петте, които да се интересуват от неговите любими занимания: биг бендове, изкуството и попкултурата на трийсетте и четирийсетте години и класическите комикси на Уолт Дисни. И Джули не се събираше много с приятелки, защото твърде малко трийсетгодишни жени разбираха от музиката на биг бендовете, анимационните филми на „Уорнър Брадърс“, бойните изкуства и усъвършенстваното боравене с огнестрелно оръжие. Въпреки че прекарваха толкова много време заедно, двамата не си омръзваха. За Боби Джули продължаваше да бъде най-интересната и вълнуваща жена в неговия живот.
— Защо се бавят? — питаше Джули и поглеждаше към вече осветените прозорци на „Декодин“, ярки, но трепкащи правоъгълници в мрака.
— Бъди по-търпелива, скъпа — успокояваше я Боби. — Не са динамични като „Дакота & Дакота“. Те са обикновен полицейски екип.
Майкълсън Драйв беше блокирана. По улицата имаше осем полицейски коли и микробуси. В студената нощ пращяха статичните метални гласове от полицейските радиостанции. На волана на една от колите седеше полицай, други униформени мъже бяха заели позиции от двете страни на улицата, още двама охраняваха входа на „Декодин“. Останалите бяха вътре и търсеха Размъсън. Междувременно специалисти от полицейската лаборатория и съдебната медицина направиха снимки, премериха разстоянията и преместиха труповете на двамата нападатели.
— Ами ако се измъкне с дискетите? — попита Джули.
— Няма.
Тя кимна:
— Знам какво си мислиш. „Факир“ е разработен на затворена компютърна система без връзки извън „Декодин“. Но във фирмата има и друга система с модеми и всичко останало, нали? Ако включи дискетите в някой от онези терминали и изпрати данните по телефона?
— Не може. Втората система с външните връзки е съвършено различна от системата, на която е разработен „Факир“. Несъвместими са.