Когато видя как посетителят любопитно се втренчва в една от сбирките, Манфред обясни:
— Хлебарки. Прекрасни създания.
Клинт не отвърна.
— Простотата на техния строеж и функциониране, имам предвид. Естествено малцина биха ги сметнали за прекрасни, когато се появят.
Клинт не можеше да се отърве от чувството, че буболечките са живи.
— Какво ще кажете за онази — най-голямата? — попита Манфред.
— Наистина е голяма.
— Мадагаскарска съскаща хлебарка. Латинското й име е Cromphadorrhina portentosa. Тази специално е дълга почти девет сантиметра. Абсолютна красавица, нали?
Клинт не отвърна.
Манфред се настани на стола зад бюрото си и по някакъв начин успя да събере дългите си крайници в ограниченото пространство по начина, по който тлъст паяк би се свил на мъничко топче.
Клинт не седна. Жадуваше по-скоро да се прибере вкъщи след изморителния ден.
— Ректорът ми позвъни и ме помоли да съдействам на вашия шеф, господин Дакота, с всичко, с което мога — каза професорът.
Калифорнийският университет в Ървин от години се стремеше да стане един от водещите в страната. Настоящият ректор, както и неговият предшественик, се мъчеха да достигнат този статус като привлекат световноизвестни професори и учени от други институции чрез предлагане на огромни заплати и щедри странични възнаграждения. Но преди да се обвърже с добре подплатени предложения за работа, университетът нае „Дакота & Дакота“ да събере сведения за личния живот и навици на бъдещите преподаватели. Дори един блестящ физик или биолог може да го мъчи твърде голяма жажда за уиски, тръпка за кокаин или необуздана слабост към малолетни девойки. Калифорнийският университет в Ървин искаше да си купи мозъчен потенциал, уважение и академична слава, не скандали. „Дакота & Дакота“ му свърши добра работа.
Манфред опря лакти на облегалките на стола, сплете пръстите си, които изглеждаха толкова дълги, сякаш имаха поне по едно допълнително кокалче, и попита:
— Какъв е проблемът?
Клинт отвори кожената чанта, измъкна еднолитровия буркан с широко гърло и го постави на бюрото.
Буболечката в буркана беше поне двойно по-голяма от Мадагаскарската съскаща хлебарка на стената.
За миг доктор Дайсън Манфред сякаш се вкамени. Пръстите му не помръдваха, очите му не премигваха. Беше изцяло погълнат от създанието в буркана. Най-сетне рече:
— Какво е това? Някакъв номер?
— Истинско е.
Манфред се наведе напред и почти опря нос в дебелото стъкло, зад което лежеше насекомото.
— Живо ли е?
— Мъртво.
— Къде го намерихте? Не тук, в Южна Калифорния, надявам се?
— Напротив.
— Изключено!
— А то какво е?
Манфред намръщен го погледна.
— Никога не съм виждал подобно нещо. А щом не съм го виждал, значи не го е виждал и никой друг. Сигурен съм, че е от тип членестоноги, към който принадлежат паяците и скорпионите, но дали може да бъде класифицирано като насекомо не мога да кажа, преди да го проуча внимателно. Обаче ако е насекомо, то е от някакъв нов вид. Къде точно го намерихте и защо, за Бога, биха се интересували от него частни детективи?
— Господине, съжалявам, но не мога да ви кажа каквото и да било за случая. Трябва да пазя интересите на нашия клиент.
Манфред внимателно завъртя буркана в ръцете си и огледа обитателя му от всички страни.
— Просто невероятно. Трябва да го имам! — Той вдигна поглед. Кехлибарените му очи вече не изглеждаха студени и преценяващи, а проблясваха от възбуда. — Трябва да имам този екземпляр.
— Ами аз възнамерявах да ви го оставя, за да го изследвате на спокойствие, но що се отнася до възможността да го запазите завинаги…
— Естествено, че завинаги.
— Това зависи от моя шеф и клиента. Междувременно искаме да знаем какво представлява, откъде идва и всичко останало, което можете да ни кажете за него.
Манфред остави буркана върху бюрото изключително внимателно, сякаш държеше най-скъп кристал, не обикновено стъкло.
— Ще го снимам и филмирам в едър план от всички страни и под различен ъгъл. След това ще трябва да му направя дисекция, но ви уверявам, че ще я извърша възможно най-грижливо.
— Правете каквото искате.
— Господин Карагьозис, струвате ми се престъпно отегчен. Схванахте ли напълно казаното от мен? Този екземпляр може би ще се окаже представител на съвсем нов вид — нещо изключително. Та как е възможно вид с подобни размери да остане неоткрит толкова дълго? Това ще бъде голямо събитие в света на ентомологията, господин Карагьозис, много голямо събитие.