След време пресече безлюдно в този късен час авеню и забърза по някаква алея, водеща към друг жилищен комплекс. Премина през отворената порта и се озова във вътрешен двор, в чийто център имаше празен плувен басейн с напукан и наклонен перваз.
Мястото не беше осветено, но очите му бяха привикнали към нощната тъма и Франк виждаше достатъчно добре, за да избегне падането в басейна. Търсеше убежище. Може би някъде тук можеше да намери помещение, използвано за обща пералня, да насили ключалката и да се скрие.
Докато бягаше от непознатия преследвач, бе открил още нещо за себе си: беше с петнадесет-двадесет килограма над нормата и изобщо не бе във форма. Отчаяно се нуждаеше да си поеме дъх и да помисли.
Докато бързаше покрай апартаментите на първия етаж, осъзна, че няколко от вратите са отворени и висят на полуизтръгнатите си панти. После забеляза, че доста от прозорците са пукнати или дори счупени, а част от тях липсва заедно с рамките. Тревата, суха като древен пергамент, също беше мъртва, храстите — оклюмали, една от палмите — прекършена.
Стигна до редица поизронени стъпала в северния край на двора и погледна назад. Който и… каквото и да го преследваше, все още не се виждаше. Задъхан изкачи стъпалата и се озова на балкона, опасващ втория етаж. Продължи покрай апартаментите, докато намери отворена врата. Беше изкорубена и пантите заяждаха, но се движеха без много шум. Той се вмъкна вътре и затвори вратата след себе си.
Апартаментът беше море от сенки — маслиненочерни и преливащи една в друга. Смътна сивопепелява светлина очертаваше прозорците, но не проникваше в стаята.
Той напрегнато се ослуша.
Тишината и тъмнината бяха еднакво дълбоки.
Предпазливо тръгна към най-близкия прозорец, който гледаше към балкона и вътрешния двор. В рамката бяха останали само отделни късове стъкло, но безброй парченца хрущяха и звънтяха под краката му. Той пристъпваше внимателно, за да не се пореже, а и за да вдига възможно най-малко шум.
Стигнал до прозореца, отново се ослуша.
Тишина.
Досущ като желеподобната ектоплазма на мързелив дух, ленив поток студен въздух се точеше между нащърбените късове стъкло, задържали се върху рамката. В тъмнината го посрещаха белезникавите струйки пара от горещия дъх на Франк.
Тишината се задържа десет секунди, после двадесет… цяла минута.
Може би все пак бе успял да избяга.
Тъкмо се канеше да се отдръпне от прозореца, когато чу стъпки в далечния край на двора. По алеята, която водеше към улицата, чаткаха обувки с твърди подметки.
Франк остана неподвижен и продължи да диша през устата, сякаш смяташе, че е възможно преследвачът му да има слух на рис.
Когато влезе през портата, непознатият спря. След дълга пауза отново закрачи и макар че ехото създаваше лъжлива илюзия за звуците, той сякаш бавно вървеше на север по перваза на басейна към същите стълби, по които самият Франк се бе изкачил на втория етаж.
Бавните, отсечени стъпки приличаха на тиктакането на часовника, монтиран на гилотината и отброяващ секундите, оставащи до падането на острието.
4
Камионетката пищеше като жив човек при всеки куршум, който пробиваше металните й стени, и пробойните разцъфваха не една по една, а по двадесет едновременно под безжалостната и настървена атака на минимум две картечници. Докато Боби Дакота лежеше на пода и се опитваше да привлече вниманието на Бога с пламенни молитви, върху него се сипеше дъжд от метални късове. Един от компютърните екрани избухна, другият го последва и всички индикаторни светлини угаснаха, но вътрешността на камионетката не беше съвсем тъмна — гейзер от кехлибарени, зелени, карминови и сребърни искри изригваше от изпотрошеното електронно оборудване при всеки пореден откос. Върху Боби валяха стъкла, парчета пластмаса, трески и късчета хартия. Във въздуха се вихреше фъртуна от разнородни отломъци. Но най-страшен беше шумът и Боби си представяше, че е напъхан в огромен железен барабан, а половин дузина рокери-гиганти, надрусани до козирката, чукат по стените на затвора му с железни прътове; наистина гиганти с изпъкнали мускули, дебели вратове, груби животински бради и дивашки татуировки върху ръцете (по дяволите, не по ръцете, а по лицата), хора, едри като Тор, бога на викингите, но с пламтящи, подсказващи лудост очи.