— Тъкмо отивах да я взема — нетърпеливо я прекъсна той. — Вече щеше да е в ръцете ми, ако не бяхте позвънили повторно. — Връцна се и за втори път затвори вратата.
— Дали не му миришем на нещо? — зачуди се Боби.
— Какъв кретен!
— Мислиш ли, че ще се върне?
— Не го ли направи, ще разбия вратата.
Дъждът потропваше по навеса, предпазващ последните десет стъпки от алеята. Водата гъргореше през улуците. Студени звуци.
Хавалоу се върна с кутия от обувки, пълна с моментални снимки.
— Времето ми е ценно. Ако искате да ви сътруднича, не забравяйте това.
Джули потисна най-лошите си инстинкти. Грубостта я подлудяваше. Представи си как избива кутията от ръцете му, как сграбчва показалеца му и започва да го извива назад, чак докато той изреве от болка и падне на колене. След това удар с коляно под брадичката му, отсечено прасване по врата, добре премерено мушване в мекия му, изхвръкнал корем…
Хавалоу порови в кутията и извади снимка на мъж и жена, седнали край градинска маса в слънчев ден.
— Това са Джордж и Айрини.
Дори на оскъдната светлина на верандата Джули видя, че Джордж Фарис е бил строен човек с продълговато и тясно лице — пълна противоположност на Франк Полард.
— Защо някой би се представял за Джордж? — попита Хавалоу.
— Имаме работа с евентуален престъпник, който използва множество фалшиви документи — отвърна Джули. — Джордж Фарис е само една от неговите самоличности. Без съмнение името на зет ви е било избрано напълно произволно от фалшификатора на документи, чиито услуги ползва. Фалшификаторите понякога вземат имената и адресите на покойници.
Хавалоу се намръщи.
— Смятате ли, че е възможно човекът, който използва името на Джордж, да е убил Айрини, брат ми и двете ми племенници?
— Не — незабавно рече Джули. — В случая нямаме работа с убиец, а само с най-обикновен мошеник. Измамник, тъй да се каже.
— Освен това — добави Боби — никой убиец няма сам да се свърже с извършените от него убийства, като се снабди с документи за самоличност на името на съпруга на жертвата си.
Хавалоу се втренчи в Джули, очевидно опитвайки се да определи доколко го будалкат, и попита:
— Този тип ли е ваш клиент?
— Не — излъга тя. — Той е завлякъл нашия клиент и ние бяхме наети да го пипнем, за да бъде принуден да върне задигнатото.
— Господине, можем ли да вземем снимката? — попита Боби.
Хавалоу се поколеба. Продължаваше да гледа Джули в очите.
Боби му подаде визитната картичка на „Дакота & Дакота“.
— Ще ви я върнем след време. Оставяме ви адреса и телефонния си номер. Разбирам неохотата ви да се разделите с един семеен спомен, особено откакто сестра ви и зет ви не са вече между живите, но ако…
Очевидно решил, че не го лъжат, Хавалоу рече:
— О, по дяволите, вземете я. Не съм сантиментален, особено по отношение на Джордж. Никога не съм го понасял. Винаги съм смятал, че сестра ми сглупи, като се омъжи за него.
— Благодаря — каза Боби. — Ще ви…
Хавалоу отстъпи назад и тресна вратата.
Джули натисна звънеца.
— Моля те, не го убивай! — прошепна Боби.
Нетърпеливо смръщен, Хавалоу отвори вратата.
Боби пристъпи между него и Джули, протегнал фалшифицираната шофьорска книжка с името на Джордж Фарис и снимката на Франк.
— Още един въпрос, господине, и се махаме от главата ви.
— Времето ми е ценно — заяви онзи.
— Виждали ли сте някога този човек?
Хавалоу с раздразнение пое книжката и я разгледа.
— Безцветно лице, правилни черти. Наоколо в радиус от сто километра има поне милион като него. Не мислите ли?
— Значи ли това, че не сте го виждали преди?
— Ама вие да не сте бавнозагряващи! Да не би да трябва да го кажа само с да или не! Не. Не съм го виждал.
Боби прибра книжката и каза:
— Благодарим ви, че ни отделихте от…
Хавалоу хлопна вратата. Силно.
Джули посегна към звънеца.
Боби я хвана за ръката.
— Получихме всичко, за което дойдохме.
— Искам…
— Знам какво искаш, но изтезаването на човек до смърт е подсъдно в Калифорния.
Сетне я задърпа по алеята.
Когато седнаха в колата, тя избухна:
— Това грубо, гадно и надуто копеле!
Боби запали мотора и включи чистачките.
— Ще спрем в супермаркета, ще купим едно огромно плюшено мече, ще напишем върху него името на Хавалоу и ще те оставя да го изкормиш. Става ли?
— За кого, по дяволите, се мисли тоя?
Тя продължаваше да гледа назад към къщата. Боби подкара и каза:
— Той е Уолтър Хавалоу, бебчо, и ще бъде самият той, чак докато умре, което е по-голямо наказание от всички, които би могла да измислиш.