— Нямам нужда от ободряване — присъедини се към тях Джули, която се чудеше как да се отърве от сестрата, без да проявява грубост, — Хал не пие кафе, а съпругът ми Боби избягва кофеина, защото има проблеми с простатата.
Глупости дрънкам — помисли си тя, но продължи:
— Пък и без това ще си тръгнем скоро, сигурна съм.
— Е — отговори сестрата, — ако размислите…
След като Фулъм си тръгна и затвори вратата, Боби прошепна:
— Проблеми с простатата ли?
— Прекомерните количества кофеин водят до проблеми с простатата — отвърна Джули. — Стори ми се убедително да добавя такава подробност, за да обясня защо не искаш кафе, въпреки че се прозяваш непрекъснато.
— Ама аз нямам никакви проблеми с простатата. Да не би да съм някакъв изкуфял дъртак?
— Аз пък имам — намеси се Хал, — и не съм изкуфял дъртак.
— Какво става? — ядоса се Джули. — Всички без изключение дърдорим глупости.
Намести стола пред вратата, върна се до леглото, взе калъфката, която Франк Полард бе донесъл от… откъдето и да беше ходил.
— Внимавай — предупреди я Боби. — Последния път, когато Франк спомена за калъфка, в нея се оказа насекомото.
Джули предпазливо сложи калъфката на един стол и се загледа в нея.
— Като че нищо не мърда вътре — каза тя и започна да развързва връвта.
Боби се намръщи.
— Ако извадиш нещо с размери на домашна котка, с безброй крачка и пипала, смятай, че съм завел дело за развод.
Връвта се плъзна надолу. Джули разтвори калъфката и погледна вътре.
— Божичко!
Боби отстъпи няколко крачки назад.
— Не, не е това — успокои го тя. — Никакви бръмбари. Само още пари.
После бръкна в калъфката и извади няколко пачки със стодоларови банкноти.
— Само стотачки, сигурно тук има четвърт милион.
— Какво прави Франк? — недоумяваше Боби. — Да не би да пере пари на мафията в зоната на здрача?
Глух, самотен звук без определена мелодия пак прониза въздуха и както иглата издърпва конеца, доведе след себе си течение, от което завесата зашумоля.
Джули рязко се обърна да погледне леглото.
Звуците заглъхнаха заедно с течението, скоро пак се появиха, изчезнаха, дойдоха отново и се изгубиха за четвърти път, докато Франк Полард се появи. Лежеше на една страна, притискаше ръце към гърдите, свиваше юмруци, кривеше лице, стискаше клепачи, сякаш се подготвяше за смъртоносен удар с брадва.
Джули понечи да се приближи до леглото, но Хал отново я спря.
Франк дълбоко пое дъх, потрепери, измуча нещо неразбрано, отвори очи и… изчезна. След две-три секунди пак се появи, като още трепереше. После веднага изчезна, отново се появи, изчезна, появи се, изчезна, също като неясен образ на телевизионен екран при смущения в сигнала. Най-накрая се вкопчи в действителността и остана на леглото, като пъшкаше.
Търколи се по гръб и се втренчи в тавана. Вдигна юмруци от гърдите си, отпусна ги и се загледа в ръцете си смаяно, сякаш никога не бе виждал пръсти.
— Франк? — повика го Джули.
Той не й отговори. С крайчеца на пръстите опипваше контурите на лицето си, все едно че разчитането на чертите като Брайловата азбука за слепите щеше да му помогне да си припомни забравените особености на външния си вид.
Сърцето на Джули биеше лудо, всеки мускул бе напрегнат като пренавита часовникова пружина. Всъщност не се боеше. Напрежението не бе породено от страх, а само от необичайността на случката.
— Франк, добре ли си?
Той примигна зад преплетените си пръсти и промълви:
— Ох. Вие сте, госпожо Дакота. Да… Дакота. Какво стана? Къде съм?
— Сега си в болницата — обясни Боби. — Слушай, въпросът не е къде си сега, а къде, по дяволите, беше.
— Да съм бил? Ами… какво искате да кажете?
Той се помъчи да седне, но явно в момента не му достигаха сили.
Боби намери бутоните за регулиране на леглото и повдигна горната част на дюшека.
— През последните няколко часа почти не беше в стаята. Вече е почти пет сутринта, а ти прескачаше дотук и обратно като… като… като член на екипажа на космическия кораб „Ентърпрайз“, който непрекъснато се връща до кораба-майка!
— „Ентърпрайз“ ли? Как се връща? За какво говорите?
Боби изгледа съпругата си.
— Който и да е той, откъдето и да е, вече знаем със сигурност, че е живял встрани от съвременната култура, в периферията. Познаваш ли съвременен американец, който не е чувал за „Звездни войни“?
Джули му отговори:
— Благодаря ви за анализа, доктор Спок.
— Доктор Спок? — повтори Франк въпросително.
— Видя ли! — възкликна Боби.
— Можем да го разпитаме по-късно — каза Джули. — Така или иначе в момента е объркан. Трябва да го изведем оттук. Ако сестрата се появи и го види, как ще й обясним връщането му? Смяташ ли, че ще повярва на приказките как е дошъл обратно в болницата, минал е покрай охраната и медицинските сестри, изкачил е шест етажа и никой не го е забелязал?