— Слушай, накарай Клинт да те заведе на Кайму и ще ти кажа защо: страхотно е да излезеш на черния плаж през нощта и да правиш любов под звездите не само защото е мек, но главно защото черният пясък не отразява лунната светлина като обикновения и ти се струва, че се рееш в пространството, отвсякъде те обгръща мрак и сетивата ти се изострят, ако разбираш какво искам да ти кажа.
— Звучи страхотно — обади се Клинт. Довиждане, Лайза. — Той се отправи към вратата.
Боби се извърна да го последва и Лайза му подвикна:
— Ей, да го накараш да те заведе в Кайму, чуваш ли? Ще си прекарате страхотно.
Отвън Боби избухна:
— Клинт, дължиш ми обяснение.
— Не я ли чу? Миниатюрни черни стъкълца…
— Не говоря за това. Ей, я се погледни, ухилил си се до уши. Май за пръв път те виждам ухилен. И като че не ми харесваш кой знае колко така.
42
Към девет часа Лий Чен вече бе пристигнал в кантората, беше отворил шише тонизираща напитка с портокалов вкус и седнал в компютърната зала сред любимите си машини, където го чакаше Джули. Не беше много висок, бе слаб, но жилест, с топъл меден отблясък на кожата и гарвановочерна коса, подстригана във видоизменен стил „пънк“. Носеше червени спортни обувки и чорапи в същия цвят, провиснали черни памучни панталони с бял колан, риза в черно и тъмносиво с дискретна шарка и черно сако с тесни ревери и големи подплънки на раменете. Лий се обличаше най-стилно от всички служители на „Дакота & Дакота“, надминаваше дори администраторката Каси Ханли — всепризната модаджийка.
Лий седеше пред компютъра, отпиваше от чашата, а Джули му обясняваше какво се е случило в болницата и показваше разпечатките с информацията, до която Боби се бе добрал рано сутринта. Франк Полард седеше с тях на третия стол, където Джули можеше да го държи под око. През целия разговор Лий не прояви никаква изненада от разказа, сякаш компютрите го бяха надарили с такава мъдрост и проницателност, че не можеше да го изненада нищо — дори човек, способен да се телепортира. Джули знаеше, че Лий, както и всички останали в семейството на „Дакота & Дакота“, никога няма да изпусне нито дума за делата на клиентите пред външен човек, но не беше сигурна доколко свръховладяното му поведение е естествено и доколко е част от маската, съзнателно поставяна всяка сутрин заедно с ултрамодните дрехи.
Невъзмутимото му спокойствие може и да беше донякъде престорено, но талантът му за компютри беше неоспоримо истински. Докато Джули завърши краткото описание на неотдавнашните събития, Лий каза:
— Добре, и какво се иска от мен сега?
Нито той, нито Джули се съмняваха, че в крайна сметка ще изпълни задачата.
Джули му подаде бележник. Първите десет страници бяха изпълнени с двойни колони серийни номера на банкноти.
— Това са случайни извадки от торбите с пари на Франк, които държим при нас. Можеш ли да установиш дали са отбелязвани по някакъв повод — кражба, изнудване или откуп?
Лий бързо прелисти списъците.
— Няма ли последователни номера? Така е по-трудно. Обикновено ченгетата нямат сведения за серийните номера на откраднати пари, освен ако не са били чисто нови, още неразопаковани, последователно номерирани, направо от печатницата.
— Повечето банкноти тук са явно употребявани.
— Съществува и минималната възможност да са били използвани за откуп или плащане на изнудвачи, както казваш. Ченгетата в такива случаи записват серийните номера на всички банкноти, преди да бъде предадена сумата, да не би престъпникът да успее да се измъкне. Едва ли ще се получи нещо, но не пречи поне да опитам. Какво още има?
— Едно цяло семейство в Гардън Гроув с фамилно име Фарис са били убити миналата година — каза Джули.
— Заради мен — добави Франк.
Лий облегна ръце на стола, облегна се назад и преплете пръсти. Заприлича на мъдрец, учител по дзен, принуден да навлече дрехите на някой художник авангардист заради размяна на куфарите на летището.
— Никой всъщност не умира, мистър Полард. Само си отива оттук. Скръбта е обяснима, но чувството за вина е безсмислено.
Джули познаваше прекалено малко компютърни специалисти, за да е сигурна в изводите си, но подозираше, че някои намират начин да съчетаят неумолимата действителност на науката и техниката с религията. Всъщност Лий бе стигнал до вярата в Бога чрез работата си с компютрите и интереса към съвременната физика. Веднъж й бе обяснил защо задълбоченото познаване на безмерното пространство в компютърните мрежи и съвременното схващане на физиците за вселената неизбежно води до вяра в Твореца, но тя така и не проумя думите му.