— Диаманти ли? — Боби се правеше на невежа. — Никога не съм виждал червени диаманти.
— И аз не бях виждал. Затова отидох при един друг професор — геолог, — който се занимава и със скъпоценни камъни, измъкнах го от леглото посред нощ и му ги показах.
Боби погледна ирландския борец, но той нито се изправи, нито проговори. Явно бе геологът.
Манфред обясни онова, което Боби и Клинт вече знаеха — червените диаманти са сред най-редките на земята. Двамата се правеха, че го чуват за пръв път.
— Откритието засили подозренията ми за съществото, затова отидох право в дома на доктор Гавенал и го събудих около два часа през нощта. Той нахлузи анцуг и маратонки и веднага пристигнахме тук. Не сме прекъсвали работата нито за миг, не можем да повярваме на очите си.
Най-накрая дебелият се изправи и се приближи до бюрото.
— Роджър Гавенал — представи го Манфред. — Роджър е генетик, специалист по рекомбинантната ДНК и широко известен с творческите си прогнози за генното инженерство на макроравнище, което може да се развие от сегашните познания.
— Извинявайте — обади се Боби, — не разбрах нищо от „Роджър е…“ нататък. Май ще трябва да ни се обясни с по-прости думи.
— Аз съм генетик и футурист — каза Гавенал. Гласът му беше неочаквано мелодичен, като на телевизионен водещ. — В обозримото бъдеще генното инженерство ще се развива главно на микроравнище — създаване на нови полезни бактерии, поправка на дефектни гени в клетките на човешкия организъм, за да се излекуват вродените недостатъци и да се предотвратят наследствените болести. Но някой ден ще можем да създаваме цели нови видове животни и насекоми — инженерство на макроравнище — разни полезни организми като например лакоми комароядци, така че да не се налага да пръскаме с „Малатион“ тропически райони като Флорида. Или крави с наполовина намален размер и двойно по-ефикасна обмяна на веществата — ще ядат по-малко и ще дават двойно повече мляко.
На Боби му хрумна да предложи на Гавенал да помисли върху възможността да се съчетаят двете биологични открития — малки крави, които се хранят единствено с огромни количества комари и дават тройно повече мляко. Предпочете обаче да си държи устата затворена — беше сигурен, че двамата учени няма да оценят чувството му за хумор. Пък и трябваше да си признае, че желанието му да се пошегува е опит да преодолее загнездилия се страх от все по-заплетения случай Полард.
— Това същество — Гавенал посочи разчлененото тяло в лабораторния съд — не е творение на природата. Очевидно то представлява инженерна форма на живот, биологията му е толкова целенасочена, че всъщност представлява биологична машина. Диамантокоп.
С щипци и скалпел Дайсън Манфред внимателно обърна насекомото, което всъщност не беше насекомо, за да видят черната обвивка с червени ивици по края.
На Боби му се стори, че долавя шумолене от всички краища на помещението. Беше му неприятно, че не влиза слънчева светлина. Прозорците бяха затворени с дървени капаци отвътре, нямаше никакъв процеп. Насекомите обичат тъмнината и сенките и лампите бяха нарочно слаби, за да не ги подтикват да щъкат из плитките чекмеджета, по обувките на Боби, по чорапите и нагоре под крачолите.
Гавенал облегна кръглото си шкембе на бюрото и посочи яркочервения ръб на черупката.
— На Дайсън и на мен ни хрумна едновременно да покажем шарката на един колега от катедра математика. Той потвърди, че става дума за явен двоичен код.
— Като кода с многото линии по всички стоки в супермаркета — намеси се ентомологът.
— Искате да кажете, че червените ивици са номерът на това нещо? — попита Клинт.
— Да.
— Като… ами като регистрационните номера на колите ли?
— Нещо такова — потвърди Манфред. — Още не сме взели проба от червения материал за анализ, но подозираме, че ще се окаже керамика, инкрустирана по някакъв начин в черупката.
— Някъде има голям брой такива създания — допълни Гавенал. — Те прилежно копаят диаманти, червени диаманти. Всяко си има кодиран сериен номер, по който го различава онзи, който го е създал и накарал да работи.
Боби се замисли за миг, помъчи се да си представи картината като част от познатия му свят, но не успя.
— Добре, доктор Гавенал, можете да предвидите инженерното създаване на такива форми…
— Не, никога не бих могъл да прогнозирам такова създание — рязко каза Гавенал. — Никога не бих се сетил. Само го разпознавам и твърдя какво трябва да е.
— Добре, все пак сте го разпознали и знаете какво трябва да е — нито Клинт, нито аз бихме могли да го направим. Затова ви моля да ми кажете нещо друго — кой би могъл да създаде такова проклето нещо?