Манфред и Гавенал се спогледаха многозначително, помълчаха сякаш знаят отговора, но нямат желание да го споделят. Накрая Гавенал сниши мелодичния си глас на телевизионен водещ до още по-звучен тембър и каза:
— Все още не съществуват познания по генетика и генно инженерство, които са необходими са създаването на такава форма. Дори не сме близо до такъв етап… много сме далече.
— Колко време е необходимо на науката, за да стигне до това постижение? — запита Боби.
— Не е възможно да се даде точен отговор — каза Манфред.
— А приблизително?
— Десетилетия? — поколеба се Гавенал. — Или може би век? Кой знае?
— Чакайте — намеси се Клинт. — Какво излиза? Това нещо идва от бъдещето, от някакво изкривяване на времето през следващото столетие?
— Или това — каза Гавенал, — или… изобщо не е от този свят.
Изумен, Боби погледна съществото с все същото отвращение, но с малко повече почуда и уважение отпреди.
— Наистина ли смятате, че това може да е биологична машина, създадена от друг свят, че има извънземен произход?
Манфред понечи да каже нещо, но от устата му не излезе нито звук, сякаш бе изгубил дар слово от онова, което му предстоеше да сподели.
— Да — съгласи се Гавенал — извънземен произход. Това ми се вижда по-вероятно, отколкото да се е изтърсило през някоя дупка във времето.
Докато Гавенал говореше, Дайсън Манфред продължи да движи устни в отчаян опит да преодолее обзелата го немота. Увисналата челюст му придаваше вид на богомолка, която дъвче отвратителния си обяд. Когато думите най-после се отприщиха, той забъбри в скоропоговорка:
— Искаме да ни разберете правилно — няма, категорично няма да върнем екземпляра. Никакви учени няма да сме, ако позволим това невероятно нещо да попадне в ръцете на лаици, трябва да го запазим и защитим и ще го направим на всяка цена, дори ако трябва да прибегнем до сила.
Гневът обагри бледото ъгловато лице на ентомолога и му придаде малко по-здрав вид за пръв път, откакто Боби се запозна с него.
— Дори ако трябва да прибегнем до сила — повтори той.
Боби не се съмняваше, че двамата с Клинт могат да спукат от бой човека-бръмбар и дебелия му колега, но нямаше никаква причина да го правят. Не го интересуваше дали ще запазят съществото в лабораторния съд, стига да се съгласяха по някои основни правила кога и как да обявят новината.
В момента му се искаше единствено да се махне от къщата с буболечките, да излезе на чист въздух и на слънце. Шумоленето от чекмеджетата с образците, колкото и да беше въображаемо, се засилваше нетърпимо всяка минута. Ентомофобията му скоро щеше да го изкара от релси и той щеше с писък да избяга от помещението. Чудеше се дали тревогата му е очевидна или е запазил достатъчно самообладание, за да я прикрие. Усети, че по лявото му слепоочие се стича капчица пот и разбра истината.
— Да бъдем пределно откровени — поде Гавенал. — Не само дългът ни към науката изисква от нас да запазим екземпляра. Подобно откритие буквално ще ни създаде в научно и финансово отношение. Не че двамата сме господин Никой в науката, но това ще ни катапултира на върха, на самия връх и сме готови да направим всичко, за да защитим интересите си. — Той присви сините си очи, откритото му ирландско лице придоби решително изражение. — Не казвам, че сме способни на убийство, за да запазим екземпляра… но не твърдя и обратното.
Боби въздъхна.
— Правил съм много проучвания за университета във връзка с кандидати за преподавателски места и зная, че академичният свят може да бъде не по-малко конкурентен, злобен и мръсен — дори още по-мръсен — от политиката или шоубизнеса. Не споря с вас по този въпрос. Трябва обаче да се споразумеем кога ще можете да съобщите за откритието. Не искам да направите нещо, което ще привлече вниманието на журналистите върху моя клиент преди да сме уредили проблема и преди да сме сигурни, че той е… вън от опасност.
— И кога ще стане това? — попита Манфред.
Боби сви рамене.
— След ден-два. Може би една седмица. Съмнявам се, че ще се проточи повече.
Ентомологът и генетикът засияха, очевидно бяха възхитени. Манфред отговори:
— Няма проблем. Трябва ни много повече време, за да приключим проучването на екземпляра, да подготвим първото научно съобщение и да разработим стратегия, за да се справим както с научните среди, така и с журналистите.
На Боби му се стори, че дочува как едно от плитките чекмеджета зад гърба му се отваря под неудържимия напор на огромни, гърчещи се мадагаскарски хлебарки.
— Но трите диаманта ще взема със себе си — заяви той. — Те са много ценни и принадлежат на моя клиент.