Выбрать главу

45

Джаки Джакс пристигна в кантората „Дакота & Дакота“ чак в четири и десет следобед във вторника, цял час след връщането на Боби и Клинт. За раздразнение на Джули отдели половин час, за да създаде подходяща според него работна атмосфера. Заяви, че стаята е прекалено светла, затова пусна щорите на големите прозорци, макар че здрачът на наближаващата зима и надвисналите облаци над Тихия океан така или иначе вече бяха отнели голяма част от дневната светлина. Местеше трите месингови лампи на най-различни места, всяка с по три възможности за яркост на осветлението. Комбинациите изглеждаха безкрайни. Най-накрая реши да остави едната да свети с крушка от седемдесет вата, другата с трийсет, а третата угаси. Помоли Франк да се премести от канапето на един стол, после реши, че така няма да стане, премести големия стол на Джули иззад бюрото, накара Франк да седне и нареди още четири стола в полукръг около него.

Джули подозираше, че Джаки би могъл да си свърши работата прекрасно и при вдигнати щори и запалени лампи. Но той беше артист и дори вън от сцената не устояваше на изкушението да театралничи.

През последните години илюзионистите се бяха отказали от артистични псевдоними от рода на Великия Блакуел и Хари Худини. Сега предпочитаха обикновени имена, ако не използваха и собствените, но Джаки не възприемаше новото. Също както истинското име на Худини беше Ерих Вайс, Джаки бе кръстен Дейвид Карвър. Тъй като изпълняваше комични номера, избягваше имена със загадъчен привкус. Още от пубертета мечтаеше да стане част от нощния живот и от сцените на Лас Вегас, затова си избра ново поприще, което за него и хората от неговата черга звучеше като на знаменитост от Невада. Другите деца искаха да бъдат лекари, учители, търговци на недвижими имоти или автомонтьори, докато младият Дейви Карвър мечтаеше да стане Джаки Джакс — сега, слава Богу, мечтата му се беше сбъднала.

Въпреки че в момента имаше пауза между едноседмичен ангажимент в Рино и участие в представление за Сами Дейвис във Вегас, Джаки не се появи в джинси или обикновен костюм. Дрехите му бяха по-подходящи за сцената — черен костюм с изумрудено зелени биета по реверите и маншетите, зелена лъскава риза и черни лачени обувки. Беше на трийсет и шест години, слаб, загорял от слънцето напук на всякаква опасност от рак на кожата, боядисана в мастиленочерно коса и неестествено, яростно бели зъби благодарение на съвременните чудеса на зъботехниката.

Преди три години „Дакота & Дакота“ бяха наети от един хотел в Лас Вегас, с който Джаки имаше дългосрочен договор. Имаха неприятната задача да разкрият самоличността на изнудвач, който измъкваше по-голямата част от парите на илюзиониста. След много неочаквани поврати случаят завърши благополучно, но Джули най-много се изненада, че в края на краищата бе преодоляла първоначалната си неприязън към илюзиониста и донякъде го хареса. Донякъде.

Най-сетне Джаки се настани на стола право пред Франк.

— Джули, вие двамата с Клинт седнете от дясната ми страна. Боби отляво, моля.

Джули не разбираше какво значение има на кой от трите стола ще седне, но прие играта.

Половината от представлението на Джаки в Лас Вегас се състоеше от хипнотизиране и комично използване на хора от публиката. Познанията му по методите за хипноза бяха толкова задълбочени, така проникновено разбираше действието на разума в състояние на транс, че го канеха често на медицински конференции заедно с лекари, психолози и психиатри, работещи в областта на практическото приложение на хипнозата. Може би щяха да успеят да убедят психиатър да им помогне да пробият амнезията на Франк с хипнотична терапия. Но едва ли имаше по-квалифициран специалист за целта от Джаки Джакс.

Освен това колкото и фантастични неща да научеше Джаки за Франк, на него можеше да се разчита, че ще си държи устата затворена. Дължеше много на Боби и Джули и въпреки недостатъците си, не забравяше дълговете си и имаше поне остатъци от чувство за лоялност — рядко явление в егоистичните представители на шоубизнеса.

Под приглушената металическа светлина на двете месингови лампи, под бързо падащия мрак зад спуснатите щори равният, добре модулиран глас на Джаки с ниски провлечени тонове и отделни драматични вибрации прикова вниманието не само на Франк, но и на всички останали. Илюзионистът извади многостенен капковиден кристал на златна верижка, за да привлече вниманието на Франк, като преди това предупреди останалите да гледат в лицето на Франк, а не в уреда, за да избегнат нежелано изпадане в транс.