— Кой е той, Франк? — обади се Боби и Джаки повтори въпроса.
— Канди. Канди е! — Поискаха пак да каже името на човека, от когото се плашеше и Франк повтори: — Канди.
— Канди ли се казва?
— Той ме вижда!
С още по-повелителен и убедителен глас Джаки му нареди:
— Отпусни се, Франк. Ти си спокоен и отпуснат.
Но Франк се разтревожи още повече. По челото му изби пот. Приковани към някакво далечно място и време, очите му изглеждаха безумни. Ужасът му бързо прерастваше в убийствена паника.
— Не мога да го овладея — смути се Джаки. — Ще трябва да го извадя оттам.
Боби се плъзна към крайчеца на стола.
— Не, още не. Не сега, след минутка. Питай го за Канди. Кой е той?
Джаки повтори думите на Боби.
— Той е смъртта — последва отговорът на Франк.
Хипнотизаторът се намръщи и отбеляза:
— Отговорът не е ясен, Франк.
— Той е олицетворение на смъртта, смърт на два крака, брат ми, нейният син, любимото й дете, хвърленият й хайвер. Мразя го, той иска да ме убие, ето го, идва!
Франк изрева от ужас и понечи да стане от стола.
Джаки му нареди да не мърда.
Франк неохотно седна, но ужасът му растеше, защото продължаваше да вижда как Канди се приближава.
Хипнотизаторът се опита да го извади от този миг в миналото, да го насочи към настоящето, за да го извади от състоянието на транс, но не успя.
— Трябва да се махна сега, още сега, веднага — отчаяно извика Франк.
Джули се уплаши за него. Никога не бе виждала по-безпомощен и нещастен човек. Беше потънал в пот, тресеше се неудържимо. Кичури бяха полепнали по челото му, влизаха в очите му, но от ужас той не ги забелязваше. Така силно бе впил пръсти в облегалките, че с ноктите на дясната ръка проби тапицерията.
— Трябва да се махна оттук — повтори настоятелно той.
Джаки му каза да не мърда.
— Не, трябва да избягам от него!
Джаки Джакс се обърна към него.
— Това никога не ми се е случвало, изгубих контрол върху него. Божичко, погледни го, страх ме е, че ще получи инфаркт.
— Хайде, Джаки, трябва да му помогнеш — рязко каза Боби. Стана от стола си, приклекна до Франк и сложи ръка върху неговата, за да го успокои.
— Боби, недей — извика Клинт и толкова бързо се изправи, че бутна касетофона, който държеше на скута си.
Боби не му отговори, защото изцяло се бе съсредоточил върху Франк, който сякаш се разпадаше пред очите им. Приличаше на парен котел със запушен клапан, изпълнен до пръсване не с гореща пара, а с маниакален ужас. Боби се мъчеше да го успокои — нещо, което Джаки не бе успял да стори.
За миг Джули не разбра защо Клинт скочи на крака. После осъзна, че Боби единствен е забелязал нещо, което им бе убягнало: той бе сложил ръката си върху тази на Франк не само да го утеши — мъчеше се внимателно да освободи хватката на пръстите му, защото Франк бе разкъсал тапицерията и се беше наранил може би на няколко места на стърчащите пирони на стола.
— Той идва, трябва да бягам! — Франк пусна облегалката, вкопчи се в Боби, изправи се на крака и повлече Боби със себе си.
Изведнъж Джули разбра от какво се бои Клинт, рязко скочи и бутна стола.
— Боби, не!
Обзет от паника при видението на своя брат убиец, Франк изпищя. Той изчезна със съскане подобно на пара, изпускана от локомотив. И отнесе Боби със себе си.
46
Светулки по време на буря.
На Боби му се струваше, че плува в пространството, защото нямаше усещане за положението на тялото, не знаеше дали лежи, седи или стои, дали е с главата нагоре или надолу, сякаш висеше безтегловен в безбрежна пустота. Нямаше усещане за мирис или вкус. Не чуваше нищо. Не усещаше нито студ, нито горещина, нито допир до някаква повърхност, нито тежест. Единственото, което виждаше, беше безкраен мрак може би чак до пределите на вселената — също милиарди светулчици, мимолетни като искри, които се въртяха наоколо. Всъщност не беше сигурен дали изобщо ги вижда, защото нямаше усещане, че има очи, за да ги види; като че по-скоро… съзнаваше, че са там, не чрез обикновените сетива, а чрез някакво вътрешно прозрение, чрез окото на разума.
Отначало се паникьоса. Заради пълното изключване на сетивата реши, че се е парализирал, че крайниците и кожата му са напълно безчувствени, че е поразен от масивен мозъчен кръвоизлив и завинаги е оглушал, ослепял и прикован от повредения мозък, прекъснал всякаква връзка с външния свят.
После осъзна, че се движи — не се рееше в мрака, както помисли отначало, а се носеше бързо, фучеше с шеметна, главозамайваща скорост. Разбра, че нещо го тегли напред, сякаш космическа прахосмукачка го привличаше като нищожна прашинка. Около него се рояха и кръжаха светулки. Като че се намираше в огромен лунапарк с такива мащаби и скорости, че само Бог би могъл да го създаде за Свое собствено удоволствие, макар Боби да не изпитваше никакво удоволствие от стремителното движение в непрогледния мрак, само се опитваше да изкрещи.