Докосна гората с крака, олюля се и едва не падна върху Франк, пред когото бе застанал. Франк продължаваше болезнено да стиска ръката му.
Боби отчаяно се мъчеше да поеме въздух. Боляха го гърдите — сякаш дробовете му се бяха спаружили. Вдиша дълбоко, веднъж и още веднъж, после шумно издиша.
Видя кръвта по ръцете и на двамата. През ума му мина картина на разкъсана тапицерия. Джаки Джакс. Спомни си всичко.
Опита се да се освободи от хватката на клиента си, но Франк го дръпна и каза:
— Не тук. Не, не мога да рискувам. Прекалено опасно е. Защо съм тук?
Боби усети аромата на бор и огледа заобикалящата ги девствена гора, която се изпълваше със сенки, защото над света падаше здрач. Въздухът бе студен, бодливите клони на грамадните вечнозелени дървета се огъваха под тежестта на снега, но в картината нямаше нищо обезпокоително.
После разбра, че Франк гледа някъде зад него. Обърна се и видя, че са на края на гората. Зад тях се простираше полегата, заснежена поляна. По-нататък се издигаше дървена хижа — не селска колиба, а здрава постройка, очевидно проектирана от архитект. Сигурно беше вила на някой богаташ. По покрива и по навеса над входа имаше сняг, ледените висулки блестяха на последните за деня студени слънчеви лъчи. Прозорците бяха тъмни. Нито един от трите комина не пушеше. Къщата изглеждаше пуста.
— Той я знае — избъбри Франк, все още в паника. — Купих я под чуждо име, но той разкри всичко, дойде и едва не ме уби. Сигурно я държи под око и редовно проверява дали съм тук, за да ме хване.
Студът под нулата вцепени Боби в по-малка степен от мисълта, че се е телепортирал от кантората и се е озовал на този склон в Сиера или някоя друга планина. Най-сетне намери сили да проговори:
— Франк, какво…
Мрак.
Светулки.
Скорост.
Удари се в под, блъсна масичка и усети, че Франк пуска ръката му. Масата се преобърна, на дървения под се катурнаха ваза и още някакво явно чупливо украшение.
Беше ударил главата си много силно. Застана на четири крака, помъчи се да се изправи, но му се зави свят.
Франк вече стоеше прав, оглеждаше се и дишаше тежко.
— Сан Диего. Това е някогашният ми апартамент. Но той го разкри. Трябваше веднага да изчезна.
Протегна ръка, за да помогне на Боби да се изправи. Боби инстинктивно посегна да го улови — този път за здравата ръка.
— Сега тук живее някой друг — отбеляза Франк. — Сигурно е на работа, имаме късмет.
Мрак.
Светулки.
Скорост.
Боби се озова до ръждясала желязна порта между две каменни колони. Гледаше към къща във викториански стил с продънен покрив над входа, изпочупени балюстради и потънали стъпала. Плочките по алеята бяха напукани и назъбени. По неподдържаната морава бяха избуяли плевели. В сумрака приличаше на типичната детска представа за къща, обитавана от призраци. Боби заподозря, че на дневна светлина изглежда още по-зле.
Франк замря.
— За Бога, не тук!
Мрак.
Светулки.
Скорост.
От масивно махагоново писалище към пода полетяха хартии, сякаш отнесени от въздушно течение, въпреки че въздухът вече беше неподвижен. Стояха в пълен с книги кабинет. Прозорците стигаха до пода. От кожения стол с висока облегалка се изправи възрастен мъж. Беше облечен със сиви памучни панталони, бяла риза, синя жилетка и изглеждаше изненадан.
— Док — промълви Франк и протегна свободната си ръка към сепнатия старец.
Мрак.
Боби съобрази, че няма светлина и форми, защото за миг не съществува като единно физическо тяло — без очи, без уши, без нервни окончания, с които да усети каквото и да било. Изводът обаче никак не намали страховете му.
Светулки.
Милионите въртящи се точици светлина сигурно бяха атомите, от които бе съставена плътта му, поведени напред единствено от силата на разума на Франк.
Скорост.
Двамата се телепортираха и процесът вероятно беше мигновен — само за няколко микросекунди се разпадаха и пак се възстановяваха, въпреки че субективно му се струваше, че минава по-дълго време.
Пак разбитата къща. Сигурно беше някъде из хълмовете на север от Санта Барбара. Стояха на склона пред портата, край живия плет, оградил имота.
От Франк се изтръгна тих, ужасен вик щом видя, къде са се озовали.
Боби се боеше също както Франк да не налетят на Канди, но се страхуваше и от самия Франк, от телепортирането…
Мрак.
Светулки.
Скорост.