— Не си прав — избухна Франк и го сграбчи за ръката.
Боби се изтръгна, сякаш от допира щеше да се зарази от чума.
— И как би могъл да ни проследи?
Когато Франк разтревожено се заоглежда по плажа, Боби се сети, че заради поройния дъжд и шума на вълните може и да не чуят издайническите, подобни на флейта звуци, които биха ги предупредили за предстоящо появяване на Канди.
Франк започна да обяснява:
— Понякога той може да докосне нещо, което ти самият скоро си пипал, и да си представи кой си ти, а в някои случаи и да разбере накъде си отишъл, след като си оставил предмета. Така може да влезе в дирите ти.
— Но аз не съм докосвал нищо в къщата.
— Ама стоя на задната морава.
— Е, и какво?
— Ако той намери мястото, където тревата е отъпкана, защото сме стояли там, може да пипне тревата, да ни види и да ни последва.
— Божичко, Франк, говориш, сякаш е свръхестествен.
— Почти.
Боби едва не заяви, че е готов да премери сили с брата Канди, въпреки божествените му способности. После си спомни разказа на семейство Фан за жестокото избиване на Фарисови. Сети се също за семейство Роман, обезобразените им тела, подпалени, за да прикрият неравните следи от зъбите на Канди по гърлата. Припомни си думите на Франк как Канди му предлагал прясната кръв на още живо бебе, видя отражението от спомена и неподправения ужас в очите на Франк и се замисли за необяснимия пророчески сън за „лошото нещо“. Най-сетне продума:
— Добре, ако той се покаже и успееш да изчезнеш оттук преди да ни е убил, може би е по-добре да бъда с теб. Ще те хвана за ръката, но само докато стигнем до ресторанта, повикаме такси и тръгнем към летището. — Боби неохотно пое ръката му. — Щом отидем там, ще те пусна.
— Добре. И така може — съгласи се Франк.
С присвити очи заради дъждовните струи, които шибаха лицата им, двамата се запътиха към ресторанта. Постройката беше на около сто и петдесет метра, изглеждаше направена от старо сиво дърво и много стъкло. На Боби му се стори, че вижда неясна светлинка, но не беше сигурен — несъмнено големите прозорци бяха от затъмнено стъкло и процеждаха само леко сияние, което дъждът скриваше.
Всяка трета или четвърта вълна беше по-висока от останалите. Навлизаше навътре в брега и се разбиваше с такава сила в краката им, че понякога трудно запазваха равновесие. Двамата излязоха в най-крайната ивица на плажа, но там пясъкът беше сух и по-мек, влизаше в обувките и затрудняваше ходенето.
Боби се сети за Лайза, русата администраторка в лабораториите „Паломар“. Представи си я как би се разхождала по плажа тъкмо в този момент, безумна, романтична разходка с човека, който би я довел на островите. Представи си каква физиономия ще направи, като го види да се мъкне по плажа ръка за ръка с друг мъж и ще реши, че той изневерява на Клинт.
Смехът му този път не секна уплашено.
— Какво има? — попита го Франк.
Още преди Боби да понечи да отговори, забеляза, че още някой върви в тяхната посока под проливния дъжд. Фигурата беше тъмна, не беше Лайза, а мъж и то на трийсетина метра от тях.
Само преди миг мъжът не беше там.
— Той е — прошепна Франк.
Дори от разстояние личеше, че мъжът е едър. Забеляза ги и тръгна право към тях.
— Измъкни ни оттук, Франк — помоли Боби.
— Не мога да го направя по заявка. Нали знаеш.
— Тогава да бягаме — настоя Боби и се помъчи да повлече клиента си по плажа към изоставената спасителна кула и каквото още бе останало отзад.
Но само след няколко крачки в пясъка Франк спря и изпъшка:
— Не, не мога, съсипан съм. Ще трябва само да се моля дано успеем да изчезнем навреме.
Франк изглеждаше не просто съсипан. Изглеждаше полумъртъв.
Боби пак се извърна към Канди. Видя, че странният брат на Франк крачи през мекия влажен пясък много по-бързо от тях и все пак с известни трудности.
— Защо просто не се телепортира при нас за секунда, за да ни хване веднага?
Ужасът на Франк при гледката на приближаващото се възмездие го бе лишил от дар слово. И все пак думите се изтръгнаха от устата му на пресекулки:
— Кратките отскоци под неколкостотин метра са невъзможни. Не знам защо.
Може би ако пътуването беше прекалено кратко, разумът разполагаше с частица от секундата по-малко от минималното време, необходимо за разлагане и пълно възстановяване на тялото. Всъщност причината нямаше значение. Дори и без телепортиране, Канди щеше да ги стигне по плажа само след няколко секунди.
Беше на по-малко от трийсет метра и непрекъснато скъсяваше разстоянието. Беше масивен, дебелият му врат можеше да издържи кола, а мощните му ръце сигурно щяха да му донесат победа в канадска борба с четиритонен промишлен робот. Русата му коса беше почти бяла. Чертите на широкото му лице бяха остри и сурови. Изписаната по тях жестокост напомняше за момчетата с психични проблеми, които обичат да палят мравки с кибрит или да изливат вар върху съседските кучета. Канди напредваше през бурята, под краката му хвърчеше мокър черен пясък и в този миг приличаше не толкова на човек, колкото на зъл демон, излязъл на лов за човешки души.