Надвесен застрашително и вперил поглед в нея, докато тя продължаваше да общува със сивата котка, Канди изрева:
— Тук се храня, проклетнице!
Вайълет все така мълчеше и Канди удари ръката й. Парчетата шунка се разпиляха. Той блъсна чинията и с огромно удоволствие я чу как се разбива на пода.
Яростта му не сепна петте котки върху масата, нито пък другите трепнаха от трясъка на счупения порцелан.
Най-сетне Вайълет извърна глава, вирна я и погледна брат си.
Едновременно с господарката си, котките на масата го изгледаха също така високомерно, сякаш смятаха, че му оказват нечувано благоволение, като забелязват присъствието му.
Същото отношение личеше в презрителния поглед на Вайълет и едва забележимата усмивчица в ъгълчетата на сочната й уста. Неведнъж Канди бе отстъпвал пред вперения й поглед и се бе извръщал смутен и объркан. Въпреки убеждението си, че я превъзхожда във всяко отношение, той се изумяваше от непоклатимата й способност да го побеждава или да го принуждава да се оттегли само със силата на погледа.
Но този път щеше да бъде различно. Не се беше вбесявал толкова много никога досега, дори преди седем години, когато намери окървавеното, обезобразено тяло на майка си и разбра, че е убита с брадва от Франк. Сега беше още по-гневен, защото предишната ярост продължаваше да тлее: през всичките тези години тя се подхранваше от самата себе си и от унижението при безкрайните несполучливи опити да докопа Франк. Сега черна като нощта жлъчка течеше във вените му, обливаше сърдечния мускул и подхранваше клетките на мозъка, в който се блъскаха мисли за отмъщение.
Канди не се изплаши от вторачения й поглед, грабна я за тънката ръка и я изправи насила.
Върбина издаде тих, печален звук заради отделянето от сестра й, сякаш бяха сиамски близначки, сякаш се късаха тъкани и се чупеха кости.
Канди приближи лицето си до лицето на Вайълет и изсъска запенен:
— Майка имаше една котка, само една, тя беше чистница, обичаше реда и не би одобрила мръсотията и гадното ви котило.
— Какво значение има — изрече младата жена с безразличие и подигравка в гласа. — Тя е мъртва.
Канди я сграбчи за ръцете и я вдигна от пода. Столът й се заклати и падна. Братът я блъсна във вратата на килера толкова силно, че сякаш взрив разтърси хлабавите кухненски прозорци и мръсните сребърни прибори на шкафа. С удоволствие видя как лицето й се сгърчва от болка и очите й се обръщат, защото Вайълет едва не припадна от удара. Ако я беше блъснал малко по-силно, щеше да й счупи гръбнака. Канди жестоко впи пръсти в бледата плът на ръцете й, дръпна я от вратата и после още веднъж я удари, макар и не силно колкото първия път — искаше само да покаже, че може и да е по-силно следващия път, когато го ядоса.
Главата на Вайълет клюмна, тя беше на ръба на припадъка. Канди без усилие я подпря на вратата с увиснали във въздуха крака, сякаш младата жена бе лека като перце. Искаше да й покаже невероятната си сила. Зачака я да се свести.
Сестра му трудно възстановяваше дишането и когато най-сетне престана да хърка и вдигна глава да го погледне, Канди предполагаше, че ще види една друга Вайълет. Никога досега не я беше удрял. Беше премината съдбовна граница, която той трябваше да спазва. Заради даденото на майка му обещание Канди закриляше сестрите си от опасния външен свят, хранеше ги, осигуряваше им топлина в студа и хлад в жегите, пазеше ги от дъждове и бури, но от година на година изпълняваше братските си задължения с все по-голяма досада, отвратен от все по-безсрамното им и загадъчно поведение. Сега осъзна, че наказанието е естествена част от закрилата — горе на небето майка му сигурно се бе отчаяла от неговата недосетливост за наказанията. Благодарение на гнева Канди бе осенен от просветление. Беше му приятно да нарани Вайълет, макар и мъничко, колкото да я освести и да не й позволява да затъва още повече в упадъка и животинската чувственост, на които се беше отдала. Канди знаеше, че има право да я наказва. С нетърпение очакваше тя да вдигне глава и да го погледне, защото знаеше, че са навлезли в нов етап на отношенията и осъзнаването на промените ще се отрази в очите й.
Най-накрая, дишайки почти нормално, Вайълет вдигна глава и срещна погледа на Канди. За негова изненада просветлението изобщо не беше осенило сестра му. Белезникаво русите й коси бяха паднали върху лицето и тя гледаше през кичурите като звяр от джунглата, втренчил поглед през развятата от вятъра грива. В ледените й сини очи Канди долови нещо по-особено и по-примитивно откогато и да било. Дива радост. Непреодолим глад. Потребност. Въпреки че беше лошо наранена от удара по вратата на килера, по пълните й устни отново играеше усмивка. Отвори уста и го опари с горещия си дъх: