— Ти си силен. Дори котките харесват допира на силните ти ръце… Върбина също.
Канди забеляза дългите й голи крака. Прозрачното бельо. Запретнатата червена тениска, която откриваше плоския корем. Изпъкналите гърди, които изглеждаха още по-големи на тънката фигура. Ясно очертаните зърна под тениската. Гладката кожа. Мириса.
Усети как го обзема погнуса, както скрит вътрешен абсцес се пука и от него се излива гной. Пусна Вайълет на пода. Обърна се и видя, че котките го гледат. Нещо по-лошо, още лежаха там, където бяха, когато дръпна Вайълет от стола, сякаш нито за миг не се бяха уплашили от яростта му. Канди знаеше, че равнодушието им е знак за липсата на всякаква уплаха и у Вайълет и че еротичната й реакция на неговия гняв и подигравателната й усмивка не са били престорени.
Върбина се беше отпуснала на стола с наведена глава, защото както винаги не можеше да го гледа право в очите. Но тя се хилеше, дългите й пръсти лениво правеха кръгчета по прозрачните й бикини, под които прозираше тъмното хълмче на нейната женственост. Не му трябваше друго доказателство, че част от извратеното желание на Вайълет се е предало на Върбина. Канди рязко се извърна.
Постара се да излезе от стаята бързо, без да ги поглежда, сякаш бягаше от тях.
В парфюмирана си спалня заключи вратата и с облекчение огледа вещите на майка си. Не беше сигурен дали е в по-голяма безопасност, след като завъртя ключа, макар че безпокойството му не се дължеше на страх от сестрите. Нямаше с какво да го уплашат. Можеха само да бъдат съжалявани.
Поседя известно време в люлеещия се стол на Розел и си припомни детството, когато блажено се отпускаше в скута й и смучеше кръв от палеца или от меката част на дланта й, които тя нарочно пробождаше. Веднъж, за съжаление само веднъж, тя поряза гърдата си и той засука от нея кръв така, както другите майки даваха на децата си кърма.
Беше петгодишен, когато в същата стая и на същия люлеещ се стол вкуси кръв от гръдта на майка си. Франк тогава беше на седем години. През онази нощ спеше в стаята в дъното на коридора, а близначките, току-що навършили годинка, спяха в люлката в отсрещното помещение. Канди беше сам с Розел, докато всички останали спяха — о, колко неповторим и обичан се почувства, особено когато тя сподели с него гъстата течност, която течеше по артериите и вените й, запазена единствено за него. Светото причастие, което майка му му даде и той с благоговение прие, си остана тяхна тайна.
Спомни си, че онази нощ беше сякаш изпаднал в омая — не само заради прекрасния вкус на кръвта и безмерната обич, с която тя му беше дадена, но и заради равномерното полюшване на стола като метроном, и приспивния майчин глас. Канди сучеше, докато Розел нежно отмяташе кичурите от челото му и му говореше за сложния план на Бога за света. Обясняваше му, както много пъти преди това, че Бог е съгласен да се използва насилие, когато трябва да се защищават добрите и праведните. Разказваше му как Бог е създал хора, които живеят от кръв, за да бъдат използвани като земни оръдия при Божието възмездие за праведните. Тяхното семейство беше праведно, както разказваше майка му, и Бог им бе изпратил Канди да бъде техен защитник. Въпреки че много пъти бе разправяла същата история по време на тайното им общуване, Канди никога не се уморяваше да я слуша. Децата често се опиват от поредното разказване на любимата приказка. И както се случва с някои наистина вълшебни приказки, повтарянето им не ги прави по-познати, а някак по-загадъчни и привлекателни.
Но в онази нощ, когато Канди караше шестата си година, историята придоби нов обрат. Майка му каза, че е дошло време той да използва дадените му забележителни способности и да пристъпи към мисията, за която Бог го е изпратил на земята. За пръв път прояви феноменалния си талант, когато беше тригодишен — на същата възраст, на която се бяха проявили далеч по-скромните възможности на Франк. Телекинетичните му способности — главно таланта му за телекинетично преместване на собственото му тяло — особено очароваха Розел. Тя бързо съобрази какви са предимствата. Никога нямаше да им липсват пари, защото Канди можеше нощем да се телепортира на места, където стоят заключени пари и ценности — банкови трезори или претъпкани с бижута и здраво заключени сейфове из богаташките домове в Бевърли Хилс. И ако синът й можеше да се материализира по къщите на враговете на семейство Полард, докато те спяха, възмездието можеше да се извърши без страх от разкриване или наказание.