— Здравей, сладурче. К’во правиш?
„Харесва ми косата ти“ — обясни и Фелина със знаци.
— Ама наистина ли? Тъкмо я подстригах, момичето ме попита искам ли все така по стария начин или пък искам да вървя в крак с времето и си викам — хайде де. Не съм толкова дърта, че да не изглеждам секси, к’во мислиш?
Алис беше само на тридесет и три, с пет години по-възрастна от Фелина. Беше подменила характерните си руси къдрици с по-модерна прическа, която изискваше цяло състояние само за гела за поддържане, но изглеждаше страхотно.
„Влизай. Ще пийнеш ли нещо?“
— Страшно ми се ще и бих ударила поне шест, ама трябва да ти откажа. Дойдоха родителите на мъжа ми и или ще играем на карти или ще ги застрелям — зависи от отношението им.
От всички познати на Фелина във всекидневието единствено Алис, освен Клинт, разбираше езика на жестовете. Като се вземе предвид, че повечето хора имат предразсъдъци към глухите и ги проявяват, макар и без да ги признават, Алис беше единствената й приятелка. Но Фелина с радост би се отказала от дружбата си с нея, ако синът на Алис, Марк Каспър, заради когото тя бе усвоила езика на жестовете, не се беше родил глух.
— Знаеш ли защо се изтърсих, Клинт ме помоли да ти кажа, че още не е тръгнал към къщи, но сигурно ще се прибере към осем. Откога работи толкова до късно?
„Имат сериозен случай. Това винаги означава извънредна работа.“
— Ще те води на вечеря и разправя, че денят бил невероятен. Сигурно говори за случая, а? Трябва да е страхотно да си омъжена за детектив. Освен това е много сладък. Имаш късмет, сладурче.
„Да. Също и той.“
Алис се изсмя.
— Точно така! И ако още веднъж закъснее толкоз, не се минавай само с една вечеря. Поискай да ти купи диаманти.
Фелина се сети за червения скъпоценен камък, който Клинт бе донесъл у дома предния ден и съжали, че не може да разкаже на Алис за него. Но работата в „Дакота & Дакота“, особено по неприключен случай и при опасност за клиента, беше също неприкосновена тайна, като интимността на брачното легло.
— В събота у нас в шест и половина, а? Джак ще забърка неговите лютиви манджи, ще поиграем карти, ще хапнем, ще пийнем бира и ще ни се пръснат шкембетата. Става ли?
„Да.“
— И кажи на Клинт, че няма нищо лошо — никой не очаква от него да говори.
Фелина се засмя, после обясни със знаци: „Той се оправя.“
— Само щото ти го цивилизоваш, сладурче.
Двете пак се прегърнаха и Алис си тръгна.
Фелина затвори вратата, погледна ръчния си часовник и видя, че е седем. Имаше само един час да се приготви за вечерята, а й се искаше да изглеждаше особено красива за съпруга си не защото случаят беше специален, а защото искаше винаги да изглежда красива за него. Запъти се към спалнята, после се сети, че е щракнала само автоматичната брава. Върна се в коридора, пусна резето и върна обратно веригата.
Клинт прекалено много се тревожеше за нея. Ако се прибереше и забележеше, че е забравила резето, само за миг щеше да се състари с цяла година направо пред очите й.
50
След свободния ден Хал Яматака отговори на обаждането на Клинт и дойде в кантората в шест и тридесет и пет във вторник вечерта, за да застъпи на пост, ако Франк случайно се върнеше, след като останалите вече са си тръгнали. Клинт го посрещна в приемната и му разказа какво се е случило в негово отсъствие. След като изслуша всичко, Хал пак се натъжи защо не е станал градинар.
Почти всички в семейството му или се занимаваха с градинарство, или имаха малък разсадник. Всички се справяха отлично, повечето припечелваха по-добре, отколкото Хал в „Дакота & Дакота“, някои дори много по-добре. Роднините му — тримата му братя и цял куп добронамерени чичовци — непрекъснато се мъчеха да го убедят да отиде на работа при тях или да им стане съдружник, но той все отказваше. Не че имаше нещо против разсадниците, продажбата на градинарски инструменти, озеленяването, подкастрянето или самото градинарство. Но в Южна Калифорния понятието „градинар-японец“ се беше превърнало в банално клише, не в обикновен избор на професия, а Хал не можеше да понесе мисълта, че ще се вмести в някакъв стереотип.
Откакто се помнеше, беше страстен почитател на приключенски романи. Копнееше да прилича на героите в тях, особено на някои, подобен на главните герои в романите на Джон Д. Макдоналд, защото те бяха колкото проницателни, толкова и смели, колкото твърди, толкова и чувствителни. Дълбоко в себе си Хал разбираше, че всекидневната му работа в „Дакота & Дакота“ е също толкова банална като труда на градинаря и че възможностите за героични прояви в охранителния занаят са далеч по-малки, отколкото би помислил външният наблюдател. Но когато продаваш торби тор, кутии хербициди или саксии с невени, няма начин да се заблуждаваш, че си романтичен герой или че можеш да станеш такъв. А в края на краищата представата за самия себе си често пъти е подобрен вариант на действителността.