— Ако Франк се появи — каза Хал, — какво да го правя?
— Пъхни го в някоя кола и го заведи при Боби и Джули.
— У тях ли?
— Не. В Санта Барбара. Идват довечера. Ще отседнат в „Червения лъв“, за да могат от утре да поровят в семейната история на Полард.
Хал се намръщи и се облегна на канапето в приемната.
— Май упомена, че според тях няма да се видим пак с Франк.
— Боби твърди, че Франк се разпадал и няма да издържи на последната поредица пътувания. Такова усещане има.
— И тогава кой е техният клиент?
— Франк, докато не ги уволни.
— Нещо не се връзва. Бъди откровен, Клинт. Защо са се захванали тъкмо с него, още повече като имаме предвид как от час на час става все по-опасно и невероятно.
— Те харесват Франк. И аз го харесвам.
— Помолих те да бъдеш откровен.
Клинт въздъхна.
— Проклет да съм, ако зная. Боби се върна напълно откачил. Ама не се отказва. Сякаш главите са си заложили, поне докато Франк се върне, ако изобщо пак се появи. А и брат му, Канди, като че е самият дявол, сам не можеш да се справиш с него. Понякога Боби и Джули са упорити, но не са глупаци и очаквам да се откажат, да проумеят, че тая работа е по силите на Господ, а не на частен детектив. И въпреки всичко виждаш какво става.
Боби и Джули седнаха редом с Лий Чен на бюрото. Той им разказа какво бе научил до момента.
— Не е изключено парите да са крадени, но могат да бъдат използвани. Серийните номера на банкнотите не фигурират в нито един федерален, щатски или местен списък за издирване.
Боби вече се беше сетил за няколко източника, от които Франк можеше да е взел шестстотинте хиляди, сега заключени в служебната каса.
— Помисли за някоя фирма с голям дневен оборот, която невинаги внася прихода в банката след края на работното време и ето ти подходяща цел. Примерно супермаркет, който работи до полунощ. Едва ли е най-подходящо управителят да помъкне торба с пари към някой уличен банков автомат за приемане на депозити и затова в магазина има каса. Работното време свършва, телепортираш се вътре, ако си Франк, и използваш другите си способности да отвориш касата, да натикаш дневния оборот в пазарска торба и да изчезнеш. Парите не са кой знае колко, по неколкостотин хиляди на удар, но като обиколиш три-четири магазина за един час, ще успееш да си докараш доста повече.
Очевидно Джули мислеше по въпроса, защото добави:
— Казината. Те водят отчетност в официалното счетоводство, където данъчната служба може да надникне с известни усилия. Но имат и скрити помещения, където се прибира каймакът. Нещо като каси с размера на цяла стая. Държавната хазна във Форт Нокс може само да им завижда. Не са необходими най-забележителните паранормални качества, за да узнаеш местоположението на скритите помещения, да се телепортираш в удобен момент и да си вземеш каквото пожелаеш.
— Франк известно време е живял в Лас Вегас — отбеляза Боби. — Нали помниш, разказах ти за празния парцел и че някога там е имал къща.
— Защо да се ограничава само с Лас Вегас? — възрази Джули. — Рино, Тахо, Атлантик Сити, Карибския басейн, Макао, Франция, Англия, Монте Карло, — навсякъде, където се разиграват големи пари на комар.
Разговорът за лесния достъп до неограничени количества пари развълнува Боби, макар причината да не му беше ясна. В крайна сметка умения да се телепортира притежаваше Франк, не той самият, пък и беше деветдесет и пет процента сигурен, че повече няма да видят клиента си.
Лий Чен разстла купчина разпечатки на бюрото и каза:
— Парите са най-безинтересни. Ако си спомняш, поръча ми да проверя дали полицията търси мистър Синя светлина.
— Канди — поправи го Боби. — Сега вече знаем името му.
Лий се навъси.
— Мистър Синя светлина повече ми харесваше. По-стилно беше.
В стаята влезе Хал Яматака и обяви:
— Едва ли можем да се доверим на преценки за стила на хората от човек, който носи червени маратонки и чорапи.
Лий поклати глава.
— Ние, китайците, се трудим хилядолетия наред, за да създадем страховития образ на всички азиатци, за да извадим нещастните западняци от равновесие, а вие, японците, разваляте всичко с вашите филми за годзилата. Не можеш да бъдеш загадъчен и в същото време да правиш филми за годзилата.
— Така ли? Я ми покажи някой, който да разбира другите филми за годзилата, освен първия.