Двамата представляваха интересна двойка: единият слаб, модерно облечен, с изящни черти, въодушевена рожба на компютърната епоха; другият набит, мускулест, с безизразно лице, напреднал в техниката колкото човек от каменната ера.
Но за Боби най-интересното беше, че досега не се беше замислял за необичайно големия процент служители на „Дакота & Дакота“ от азиатски произход. Имаше още двама: Нгуен Таун Фу и Джейми Куанг, и двамата виетнамци. Четирима от общо единадесет. Макар двамата с Хал от време на време да си разменяха шеги за Изтока и Запада, Боби никога не възприемаше Лий, Хал, Нгуен и Джейми като отделна група сътрудници. Всеки си беше сам за себе си, бяха така различни помежду си, както ябълките от крушите, портокалите и прасковите. Ала сега осъзна, че склонността към ангажиране на сътрудници от азиатски произход разкрива нещичко и за самия него, нещо повече от очевидното и похвално пренебрегване на расовите предразсъдъци, но не можеше да си обясни какво точно.
— Нищо не е толкова непроницаемо, колкото самата идея за Мотра — отвърна Хал. — Между другото, Боби, Клинт си отиде у дома при Фелина. Да можехме всички да бъдем такива късметлии.
— Лий ни разказваше за мистър Синя светлина — прекъсна го Джули.
— Канди — поправи я Боби.
Лий посочи данните, извлечени от полицейски архиви из цялата страна, и каза:
— Повечето полицейски служби започнаха да се компютъризират и свързват в мрежи едва преди девет години — искам да кажа, че тогава започнаха да го правят с напреднали технологии. Затова повечето документи с електронен достъп стигат дотам. Но през този период в девет щата са извършени седемдесет и осем жестоки убийства с достатъчно сходства, за да се предположи, че престъпникът е един и същ. Само да се предположи, обърнете внимание. Но ФБР проявява интерес едва миналата година и определя тричленна група за работа по тази версия — един в управлението и двама по места за координиране между местните и щатските следствени органи.
— Трима души? — възкликна Хал. — Май не са му отдали кой знае какво значение.
— Бюрото винаги е било претрупано с работа — обясни Джули. — А през последните трийсет години, когато вече е демоде съдиите да произнасят сурови присъди по наказателните дела, престъпниците станаха значително повече от служителите. Трима сътрудници само по тази задача — за момента това означава, че й е отделено сериозно внимание.
Лий измъкна разпечатка от купчината листа на бюрото и обобщи най-важните данни:
— Всички убийства имат следните прилики. Първо, всички жертви са изпохапани, повечето по гърлото, но практически нито една част от тялото не е неприкосновена за оня тип. Второ, мнозина са пребити, с травми по главата. Но загубата на кръв от ухапванията — най-често на югуларната вена и каротидната артерия на шията — е основният фактор, причинил смъртта на почти всички случаи, независимо от другите травми.
— Значи отгоре на всичко тоя тип е вампир, така ли? — попита Хал.
Вземайки въпроса съвсем на сериозно, защото наистина трябваше да разгледат всяка възможност в този толкова особен случай, дори и най-невероятната, Джули отвърна:
— Не вампир в свръхестествения смисъл на понятието. Както вече знаем, по някаква неясна причина Полардови са щедро надарени. Нали се сещате за фокусника по телевизията, Смайващият Ранди, който обещава сто хиляди долара на всеки с доказани способности на медиум? Кланът Полард направо би го съсипал финансово. Това обаче не означава, че у тях има нещо свръхестествено. Не са демони, не са обладани от духове, не са дяволски изчадия — нищо подобно.
— Просто наличие на допълнителен генетичен материал — намеси се Боби.
— Точно така. Ако Канди действа като вампир и хапе хората по шията, това е само проява на психично заболяване — продължи Джули. — То не означава, че е оживял мъртвец.
Боби ясно си припомни русия гигант срещу себе си и Франк на измокрения от дъжда черен плаж в Пуналу. Беше страховит като локомотив. Да имаше избор между Канди Полард и Дракула, Боби сигурно би предпочел оживелия граф. Братът на Франк не би се уплашил от такива прости неща като скилидка чесън, разпятие или кол, забит в гърдите.
— Още едно сходство — обади се Лий. — Когато жертвите са заключвали всички врати или прозорци, няма никакви следи от влизането на убиеца. Нерядко полицията е откривала недокоснати резетата отвътре, сякаш престъпникът се е изпарявал през комина.
— Седемдесет и осем случая — прошепна Джули и потръпна.
Лий хвърли листовете на масата.
— Предполагат, че са повече, сигурно много повече, защото понякога престъпникът се е опитвал да прикрие следите от ухапванията, като е обезобразявал телата или ги е изгарял. Е, ченгетата не са се заблудили в тези случаи, но може пък друг път да са се излъгали. Затова случаите са повече от седемдесет и осем, и то само през последните девет години.