Непознатата прелисти още няколко страници, после се облегна и се зачете.
Канди не я виждаше достатъчно добре отзад. Косата й беше гъста, лъскава и толкова черна, като че бе тъкана на същия стан, от който излизаше нощта. Имаше крехки рамене и ръце. Беше протегнала добре оформените си крака встрани от стола и ги беше кръстосала през глезените. Ако беше някой, който се интересува поне мъничко от секс, сигурно щеше да се възбуди от извивката на прасеца.
Канди се чудеше как ли изглежда лицето й. Изведнъж го обзе потребност да разбере каква е на вкус кръвта й. Пристъпи прага и направи три крачки към нея. Не правеше никакви усилия да пази тишина, но жената изобщо не вдигна поглед от списанието. Усети присъствието му чак когато Канди я сграбчи за косата и я издърпа от стола, докато тя риташе и се извиваше.
Той я обърна и веднага се изпълни с вълнение. Беше безразличен към красивите й крака, пищните й бедра, тънката талия и едрите гърди. Макар и красиво, дори не лицето й беше причината за неговата възбуда. Имаше нещо друго. Нещо в сивите й очи. Можеше да се нарече жизненост. Беше по-жива от повечето други хора, трептеше.
Жената не изкрещя, тихо изръмжа от страх или гняв, после разгневено го заудря с юмруци. Биеше го по гърдите, по лицето.
Жизненост! Да, тази жена беше преизпълнена с живот, бликаше от живот и именно тази жизненост го възбуждаше далеч повече от всякакви сексуални съблазни.
Канди още чуваше далечния плясък на вода и бръмченето на вентилатора. Беше сигурен, че ще се справи с нея, без да привлече вниманието на мъжа, ако успееше да предотврати писъците й. Удари я по главата с юмрук преди да е издала звук. Жената се свлече на пода. Не изгуби съзнание, но беше зашеметена.
Разтреперан от предвкусваното удоволствие, Канди я сложи по гръб на масата. Краката й висяха от ръба. Канди ги разтвори и се наведе между тях, но не за да я изнасили — изнасилването беше нещо отвратително. Сведе лице към нейното, отначало тя запримига объркано, все още замаяна от ударите. После очите й започнаха да се проясняват. Канди забеляза как по лицето й се изписва ужас и бързо се наведе към гърлото, захапа дълбоко и откри кръвта — чиста, сладка, опияняваща.
Жената се замята под него.
Беше толкова жива. Прекрасно жива. Известно време.
Когато разносвачът донесе пицата, Лий Чен предложи да я раздели с Хал в кабинета на Боби и Джули.
Хал отмести книгата, но не свали обутите си с дълги чорапи крака от масичката за кафе.
— Знаеш ли какви поражения нанася това на артериите ти?
— Защо днес всички са се загрижили за артериите ми?
— Ти си толкова симпатичен млад човек. Много ще ни бъде неприятно да умреш преди трийсетте. Освен това все ще си мислим как ли би се облякъл на следващия ден, ако беше жив.
— Уверявам те, никога нищо подобно на твоите дрехи.
Хал се наведе и погледна в кутията, която Лий му показваше.
— Изглежда доста добре. Правилото е много просто — когато ти доставят пица на адрес, всъщност ти продават услуга, а не добра храна. Тази обаче не изглежда лошо. Спокойно можеш да познаеш къде свършва пицата и къде започва картонът.
Лий откъсна капака на кутията, сложи го върху масичката и постави две парчета пица върху импровизираната чиния.
— Ето.
— Няма ли да ми дадеш половината?
— Ами холестеринът?
— По дяволите, холестеринът е само малко животинска мазнина, да не би да е арсеник!
Когато силното сърце на жената престана да бие, Канди се дръпна от нея. От разкъсаното й гърло продължаваше да се процежда кръв, но той не докосна нито капка повече. От мисълта, че пие от труп, му ставаше лошо. Сети се за котките на сестрите си, които веднага изяждаха всяка умряла от себеподобните си и се намръщи от отвращение.
Докато откъсваше мокрите си устни от гърлото на жената, Канди чу отварянето на врата в задната част на къщата. Някой се приближаваше.
Той бързо заобиколи масата с мъртвата жена и я бутна между себе си и вратата към трапезарията. От представата, която получи за човека от албума с картинките на онзи идиот, знаеше, че с Клинт няма да му е лесно да се справи, както с повечето хора. Предпочиташе да има известно разстояние между двамата, за да има време да прецени съперника си, а не да го нападне изненадващо.