Боби си повтаряше, че не бива да оставя въображението си да лети волно. Трябваше да остане непредубеден към Фогърти, за да прецени истинността и значението на неговите думи. Може би животът им зависеше от това.
— Къщата е построена през трийсетте години от Дийтър и Елизабет Полард. Той натрупал малко пари в Холивуд като продуцент на евтини уестърни и други подобни боклуци. Не голямо състояние, но прилична сума, за да се откаже от омразните му филми и Лос Анжелис, да дойде тук, да завърти малък бизнес и да си живее благополучно до края на живота си. Имали две деца. Ярнел бил на петнайсет години, когато дошли тук през 1938 година, а Синтия едва шестгодишна. През четирийсет и пета Дийтър и Елизабет загинали при автомобилна катастрофа — челен удар с пиян шофьор на камион, който карал зелки от долината Санта Инес, представяте ли си! Ярнел станал глава на семейството на двайсет и две години и законен настойник на тринайсетгодишната си сестра.
— И… я насилил, както казахте — подсказа Джули.
Фогърти кимна.
— Сигурен съм. Защото следващата година Синтия се затворила в себе си, все плачела. Хората го отдавали на смъртта на родителите им, но според мен е било заради отношението на Ярнел. Не само защото е искал секс, въпреки че девойката беше много сладка и явно той бе проявил добър вкус, но и защото му харесваше да бъде глава на семейството, да има власт. А такива като него са доволни само когато властта им стане абсолютна и се наложат изцяло.
Боби се ужаси от думите „явно той бе проявил добър вкус“ и подтекста на този израз за мрачната морална бездна, в която живееше Фогърти.
Без да обръща внимание на погнусата на посетителите, старецът продължи:
— Ярнел беше своенравен, безразсъден. Създавал много ядове на родителите си преди смъртта им — от всякакъв род, но главно свързани с наркотици. Започнал да се друса още преди те да научат какво означава думата, преди да чуят за ЛСД. Пейоте, мескалин… всички природни халюциногени, които се извличат от някои кактуси, гъби и други растения. Тогава културата по въпроса за наркоманиите беше друга, но дрога имаше. Ярнел се пристрастил към халюциногените чрез връзката си с един изпълнител на характерни роли в повечето филми на баща му. Започнал на петнайсет години. Разказвам ви всичко това, защото има ключово значение за моята теория.
— Тоест, че Ярнел бил наркоман — обади се Джули. — За него ли става дума?
— Да, а също и че собствената му сестра забременяла от него. Вероятно химическите вещества са увредили гените му още преди да навърши двайсет и две. Обикновено така се получава. При него увреждането на гените е било много странно. И като се добави, че генният фонд е бил силно ограничен, защото Синтия му е сестра, никак не е изключено детето да има отклонения.
Франк издаде тих звук, после въздъхна.
Тримата го погледнаха, но той не реагира. Очите му заиграха без да се фокусират. От дясното ъгълче на устата му продължаваше да се стича слюнка. Беше протекла и по брадичката.
Боби искаше да вземе салфетка и да избърше лицето му, но се въздържа главно защото се боеше от реакцията на Джули.
— И така, около година след смъртта на родителите им, Ярнел и Синтия дойдоха при мен и тя беше бременна — продължи разказа си Фогърти. — Разправиха ми версията за скитник фермер, който я изнасилил, но не ми прозвуча убедително. Досетих се каква е истинската история само като ги гледах как се държат един с друг. Тя се мъчеше да прикрие бременността, като носеше широки дрехи и почти не излизаше от къщи през последните няколко месеца. Така и не разбрах защо: сякаш си мислеха, че проблемът ще изчезне от само себе си някой ден. Когато дойдоха при мен, за аборт и дума не можеше да става. По дяволите, тя беше пред раждане.
Колкото повече слушаше Фогърти, толкова повече на Боби му се струваше, че въздухът в библиотеката не достига и сякаш натежава от кисела като пот влага.
— Ярнел твърдеше, че иска да предпази Синтия колкото е възможно повече от присмех и затова ми предложи тлъста сума, за да не я пращам в болница и да я оставя да роди в кабинета ми, което щеше да е малко рисковано в случай на усложнения. Но парите ми трябваха и ако станеше нещо много лошо, имаше начини да се прикрие. Тогава ми помагаше една медицинска сестра, Норма, и тя беше доста гъвкава по някои въпроси.
„Страхотно“ — помисли си Боби. Лекарят социопат си беше намерил медицинска сестра, която му е лика-прилика — двойката беше съвсем подходяща за персонала на Дахау или Освиенцим.