Срамежливата близначка се вцепени, но другата сякаш си отдъхна, защото въпросът на Франк й бе спестил притесненията да реши кога и къде е най-подходящо да си признае. Тя се обърна към Канди с най-многозначителната усмивка, която Боби някога бе виждал: подигравателна и същевременно любовно подканваща, напрегната от страх и едновременно с това предизвикателна, горещо прелъстителна и смразяващо уплашена, и най-вече дива — яростна като изражението на най-необузданите зверове по полетата и горите.
Канди реагира на усмивката й с неподправен ужас и нежелание да вярва на ушите си. Съвсем за кратко и за пръв път изглеждаше почти човек.
— Не е възможно да сте го направили — простена той.
Усмивката на смелата близначка стана по-широка.
— След като я зарови, ние я изкопахме. Сега тя е част от нас и завинаги ще си остане тук като част от дружинката.
Котките вирнаха опашки и се загледаха в Канди.
От него се изтръгна нечовешки вик. Нахвърли се върху смелата близначка с невероятна скорост. Блъсна я в хладилника, после още веднъж, впи пръстите на дясната си ръка в лицето й и заудря в жълтата емайлирана повърхност. Повдигна тялото й с ръце около тънката й талия и се опита да я хвърли, както ядосано дете захвърля куклата си, но тя обви силните си крака около кръста му по котешки пъргаво и кръстоса глезени на гърба му. Канди се мяташе бясно из кухнята, докато сестра му се носеше с него, гърдите й бяха току под лицето му. Той удряше с юмруци, но тя се държеше здраво. Чак когато пороят от удари спря, близначката бе отпусна и бледата й шия се откри на височината на устата му. Канди мигом се възползва от случая и със зъби сложи край на живота й.
Котките замяукаха ужасяващо, макар не в един глас както досега, и се разбягаха където им видят очите.
На фона на скръбните им викове и странно еротичните възгласи на сестра му, Канди я довърши за по-малко от минута.
Боби и Джули не направиха никакъв опит да се намесят, защото им беше ясно, че е все едно да попаднат във вихъра на буря. Смъртта им щеше да бъде сигурна, без да успокои страстите. Франк стоеше все така неподвижен и странно безразличен.
Канди веднага се обърна към срамежливата близначка и я довърши дори още по-бързо, защото тя изобщо не оказа съпротива.
Щом огромният психопат пусна обезобразения труп, Франк най-после се подчини на получената заповед, скъси разстоянието и най-неочаквано подаде ръка на брат си. После точно както се надяваше Боби, Франк отпътува и отведе със себе си Канди против волята му.
Тишината след преживяния ужас беше поразяваща.
Обляна в пот и очевидно потресена от видяното, Джули блъсна стола. Краката му се закачиха в линолеума.
— Не — извика Боби, бързо се приближи до нея и й направи знак да седне. Пое здравата й ръка. — Чакай, още не, не се изпречвай на пътя…
Глухите звуци.
Поривът на вятъра.
— Боби — паникьосана каза Джули, — те се връщат, да се махаме, хайде да изчезваме оттук, докато още имаме шанс.
Боби я задържа на стола.
— Не гледай. Аз трябва да го сторя, за да съм сигурен, че Франк ме е разбрал, но ти няма нужда да гледаш.
Немелодичната музика пак се дочу и вятърът донесе мириса на кръвта от двата женски трупа.
— За какво говориш? — попита Джули.
Затвори очи.
Разбира се, съпругата му не го послуша, защото никога не извръщаше поглед и не бягаше от нищо.
Братята Полард се появиха отново след краткото пътуване до планината Фуджи или само до къщата на доктор Фогърти, а най-вероятно до няколко места. Безразсъдното, бързото и многократно преместване беше ключът към успеха, както Боби бе обяснил на Франк в колата. Братята вече не бяха две отделни човешки същества, защото при тези пътувания водещо бе съзнанието на Франк, а възможностите му за безпогрешно материализиране намаляваха с всеки скок. Бяха се слели, биологично по-свързани от сиамски близнаци. Лявата ръка на Франк бе потънала отдясно на Канди, сякаш Франк бъркаше из вътрешните органи на брат си. Десният крак на Канди се бе съединил с левия на Франк, така че двамата стояха общо на три крака.
Сигурно имаше още много странности, но Боби не видя повече по време на краткия им престой преди следващото изчезване. Франк трябваше непрекъснато да бъде в движение и да не губи контрол, за да не даде на Канди никаква възможност да използва собствените си сили преди преплитането да стане толкова тясно, че двамата никога повече да не могат да се отделят.
Джули разбра какво става и не помръдна. Държеше счупената ръка в скута си, а с другата здраво стискаше Боби. И без обяснения й се изясни, че Франк се жертва заради тях и че най-малкото, което можеха да направят за него, е да се уверят сочите си в неговата смелост, също както щяха завинаги да запазят в паметта си Томас, Хал, Клинт и Фелина.