— Ах, тези две неразделни другарчета току-що се прибраха с колелата си — обявяваше тя. — Като картинка са, толкова свежи и румени след разходката.
„Тази картинка се нуждае и от думи“ — в себе си отбелязваше Тереза, а що се отнася до Бърти, тя вече бе решила, че думите ще останат неизречени.
На втория ден на Коледа мисис Йонлит се втурна във всекидневната, където седеше нейната домакиня, обкръжена от гости, чаени чаши и блюда с кифлички. Съдбата най-сетне бе сложила истински коз в ръцете на търпеливо маневриращата майка. С пламнали от възбуда очи и глас, в който ясно се долавяха безброй удивителни знаци, тя направи покъртително изявление пред компанията.
— Бърти току-що е спасил Дора от лоса!
С бързо изречени, прочувствени фрази, накъсани от майчинско вълнение, тя разказа как коварното животно издебнало Дора, докато търсела из тревата загубена топка за голф, как Бърти се притекъл на помощ и как в последния момент успял да прогони лоса с вила за сено.
— Било е въпрос на секунди! Тя хвърлила един от стиковете си по лоса, но не могла да го спре. Още малко, и щял да я стъпче с копитата си! — изрече мисис Йонлит запъхтяно.
— Животното не е безобидно — каза Тереза, подавайки чаша чай на задъханата си гостенка. — Забравих дали го пиеш със захар. Предполагам, че самотният живот, който води, го е направил тъй раздразнително. Кифличките са при камината. Впрочем вината не е моя, отдавна се опитвам да му намеря другарка. Случайно да познавате човек, който да продава или да заменя женски лос? — обърна се тя към цялата компания.
Мисис Йонлит обаче не беше в настроение да слуша приказки за сватба между лосове. Съчетаването на две човешки същества бе темата, която заемаше основно място в съзнанието й, а сега й се удаваше шанс да прокара любимия си проект и този шанс бе прекалено ценен, за да го пропусне.
— Тереза — възкликна тя прочувствено, — след като тези млади хора бяха събрани тъй драматично, нищо вече не би могло да е същото между тях. Бърти не само спаси живота на Дора, той спечели обичта й. Човек не може да не почувства, че самата съдба ги е определила един за друг.
— Същото каза и жената на викария, когато Бърти спаси Сибил от лоса преди година-две — отвърна Тереза невъзмутимо. — Аз обаче й изтъкнах факта, че няколко месеца преди това той бе избавил и Мирабел Хикс от същото премеждие, а истинското първенство се падаше на градинарчето, което бе отървано през януари на въпросната година. Животът в провинцията е доста еднообразен, както знаеш.
— Това животно явно е много опасно — обади се един от гостите.
— Така каза и майката на градинарчето — отбеляза Тереза. — Тя искаше да наредя да убият лоса, но аз й посочих, че нейните деца са единайсет на брой, а моят лос е само един. Освен това й дадох черна копринена пола. Тя заяви, че макар в семейството й да не е имало погребение, все пак имала такова чувство, сякаш се е случило нещо трагично. Както и да е, разделихме се съвсем приятелски. Не мога да ти предложа копринена пола, Емили, но затова пък може да получиш още една чаша чай. Както вече споменах, кифличките са при камината.
Така Тереза приключи дискусията, като ловко успя да остави впечатлението, че според нея майката на градинарчето се е държала далеч по-разумно, отколкото родителите на другите жертви, атакувани от лоса.
— Тереза е направо бездушна — оплака се впоследствие мисис Йонлит на жената на викария. — Да седи насреща ми и да говори за кифлички, когато едва се разминахме на косъм с такава ужасна трагедия…
— Но ти навярно знаеш коя всъщност си е харесала за съпруга на Бърти? — попита жената на викария. — Аз самата го забелязах преди известно време. Немската гувернантка на семейство Бикълби.
— Немска гувернантка! Що за хрумване! — ахна мисис Йонлит.
— Струва ми се, че момичето е от доста добро семейство — рече събеседницата й, — и изобщо не е някоя свита и безлична мишка, каквато обикновено очакваме да е една гувернантка. Всъщност след Тереза тя е може би най-опърничавата и заядлива личност в цялата околност. Именно тя посочи на съпруга ми, че правел редица грешки в проповедите си, а на сър Лорънс изнесе публична лекция, как да се справя с хрътките си. Знаеш колко чувствителен е сър Лорънс към всяка критика в това отношение, а пък да бъде поучаван от някаква си гувернантка — това едва не го докара до нервна криза. По този начин се е държала с всички наоколо, с изключение на Тереза, естествено, а и те в замяна неизменно проявяват грубост към нея, отбранявайки се срещу нападките й. Семейство Бикълби отдавна щяха да се отърват от нея, ако не им беше взела страха. Е, кажи ми, не е ли тъкмо това типът жена, която Тереза с удоволствие би избрала за своя приемничка? Представи си само смута и безпокойството в графството, ако внезапно узнаем, че тя ще стане бъдещата домакиня на приемите в имението. Тереза ще съжалява единствено, че няма да е жива да види тази гледка.