При тази мисъл се озърна, за да види не я ли гледа някой. Към нея наближаваха някакви коли. Гюрукът! Трябваше да го вдигне. Скочи на задната седалка и задърпа напред коравия брезент, сетне отново се прехвърли на шофьорското място и подкара по пътя.
Щеше ли полицията да й повярва, че нищо не е знаела за престъпната дейност на Дуейн? Дуейн бе успял да укрие от нея заниманията си, но кой би приел, че това е истината? Тя самата не можеше да повярва. Тази реалност я връхлетя като пожар, помитащ хартиена къща; изход не се виждаше. А може би имаше. Едва не извика, когато й хрумна мисълта. За миг в съзнанието й изникна майчиното й лице. С огромна мъка го изтика настрани. „Съжалявам, мамо. Не ми остана избор.“ Трябваше да го направи: обаждането до Джаксън.
Едва тогава погледът й спря на часовника върху таблото. Като че тялото й в миг се изцеди от последната капка кръв.
Беше десет часът и пет минути.
„Губиш предложението безвъзвратно“, така бе заявил Джаксън и тя нито за миг не се усъмни, че го бе казал сериозно. Отново отби от пътя и в отчаянието си се захлупи върху волана. Какво щеше да стане с Лиса, докато лежеше в затвора? Този глупав, глупав Дуейн! Тормозил я бе приживе, продължаваше и след смъртта си.
Бавно вдигна глава и погледна през улицата, като потърка очи, за да фокусира образа пред себе си: банков клон, ниска и солидна тухлена сграда. Ако имаше пистолет, сериозно щеше да се замисли дали да не го обере. Ала дори и от тази възможност бе лишена. Днес беше неделя и банката бе затворена. Докато погледът й обхождате фасадата, сърцето й отново лудешки ускори ритъма си. Промяната в душевното й състояние бе тъй внезапна, че се чувстваше като упоена от наркотик.
Часовникът на банката показваше десет без пет.
Предполагаше се, че банкерите са сериозни и надеждни хора. Надяваше се от все сърце и часовниците им да са тъй надеждни. Грабна телефона, а с другата ръка трескаво затършува в джоба на палтото си за листчето с телефонния номер. Способността й за координация като че изцяло я бе напуснала. Едва насилваше пръстите си да натиснат цифрите. Като че мина цяла вечност, преди в слушалката да се чуе сигналът „свободно“. За щастие на изопнатите й нерви отговорът дойде още след първото позвъняване.
— Започнах да се чудя какво става с теб, Лу Ан — каза Джаксън.
Представи си го как поглежда часовника си и се удивлява, задето е изчакала последния момент. Насили се да диша нормално.
— Просто изгубих чувство за време. Много неща ми се струпаха.
— Дързостта ти е освежаваща новост, макар, честно казано, малко да ме смайва.
— Е, какво сега?
— Не забравяш ли нещо?
— Какво? — попита Лу Ан озадачена.
Мозъкът й заплашваше да гръмне. Цялото й тяло бе пронизано от болезнени тръпки. Ако се окажеше, че всичко това е шега…
— Направих ти предложение, Лу Ан. За да мога да пристъпя към юридически оформен договор, нужно ми е изричното ти съгласие. Формалност, наистина, но аз държа на нея.
— Съгласна съм.
— Прекрасно. Мога да те уверя, че никога няма да съжаляваш за това решение.
Лу Ан се огледа притеснена. Двама души, които вървяха от другата страна на магистралата, гледаха колата. Включи на скорост и излезе на платното.
— Е, какво сега? — попита го отново.
— Къде си?
— Защо? — попита сепната. После добави бързо: — У дома съм.
— Добре. Иди до най-близкия пункт, където се продават лотарийни билети. Купи си един.
— С какви числа да играя?
— Няма значение. Както ти е известно, имаш две възможности. Да си вземеш билет с готови числа, отбелязани от автомата, или ти да си избереш числата, които желаеш. Всички се подават в една и съща компютърна система с точност до секундата на вкарване и не се допуска дублиране на комбинации. Това гарантира само един победител. Ако предпочетеш своя комбинация, а тя вече е заета, просто си избираш друга.
— Не разбирам. Мислех, че вие ще ми кажете с кои числа да играя. Печелившите числа.
— Няма нужда нищо да разбираш, Лу Ан. — Гласът на Джаксън леко се бе повишил. — Просто ще правиш каквото ти се казва. Когато вече имаш комбинацията, ще ми се обадиш и ще ми кажеш числата. За останалото ще се погрижа аз.
— А кога ще получа парите?
— Ще има пресконференция…
— Пресконференция! — Лу Ан едва не преобърна колата и взе да се мъчи да я овладее със здравата си ръка, като крепеше телефона с брадичка.
Джаксън вече говореше с нескрито раздразнение.
— Не си ли ги гледала по телевизията? Победителят присъства на пресконференция, която обикновено се провежда в Ню Йорк. Предават я по телевизията в цялата страна, по света дори. Правят ти снимка с официалния чек и после репортери ти задават въпроси за живота ти, за детето ти, за мечтите ти, за бъдещите ти планове. Твърде досадно, но лотарийната комисия държи на това. За тях е голяма реклама. По тази причина продажбата на билети се удвоява ежегодно през последните пет години. Всички обичат победителя, достоен за печалба ако не за друго, то защото повечето хора смятат самите себе си за достойни.