Джеймс Хадли Чейс
Лотос за мис Куон
Първа глава
1
Той попадна на диамантите един горещ неделен следобед през януари.
Нещата се развиха така: изяде в усамотение обеда, приготвен от Донг Хам, готвача, и сервиран от Хаум, прислужника, а след това се качи в спалнята, за да си подремне. Въпреки прохладата на климатика, не можа да заспи. Лежеше и слушаше с растящо раздразнение високото дърдорене на прислугата на долния етаж, далечния звук на нечие ненастроено радио, което свиреше виетнамска музика и вбесяващия рев на преминаващите мотоциклети.
Следобедите обикновено заспиваше, въпреки шума, но този следобед разбра, че няма да може да заспи. Извади цигара, запали я и се отдаде на депресиращите си мисли.
Започна да ненавижда неделите в Сайгон. Когато пристигна в началото, беше му се сторило, че светският живот тук е доста развлекателен, но сега вече се отегчаваше. Отегчаваше се от еднообразните лица, еднообразните идиотски разговори, еднообразните тягостни скандали и полека-лека се оттегли от компанията, която ядеше, пиеше и танцуваше заедно всеки божи ден.
През седмицата се разсейваше с работата си. Работеше в компания за морски превози — не бе кой знае колко интересно, но заплащането бе добро, много по-добро, отколкото можеше да се надява да получи у дома, в Сан Франциско. Трябваха му пари, защото бе човек с екстравагантен вкус — пиеше повече, отколкото бе добре за него и освен това носеше бремето на месечната издръжка за бившата си съпруга, която бе получила развод, няколко месеца преди той да отплава за Далечния Изток.
Сега, докато лежеше в леглото и чувстваше как по гърдите му се стича струйка пот, той мрачно си мислеше, че след три дни ще трябва да изпрати на жена си още един чек. В банката имаше само осем хиляди пиастри. След като й платеше, щеше да му остане съвсем малко, с което трябваше да изкара до края на месеца. А краят на месеца беше още далеч. Е, така ми се пада, помисли си той. Лудост беше, че си купи онази картина. Това бе съвсем ненужно разточителство и въпреки всичко си мислеше за нея с огромно удоволствие. Бе попаднал на картината в един магазин на Дуонг Ти-До и тя веднага бе привлякла вниманието му. Представляваше маслен портрет на виетнамско момиче в национална носия — бели копринени панталони, светлосиня туника и конусовидна сламена шапка. Беше се облегнала на бяла стена, с пълзящ по нея розов храст. Композицията изглеждаше малко нагласена, но картината бе добре нарисувана и момичето му напомняше за Нан. Имаше същото невинно изражение; същата детинска стойка, дори същите кукленски черти. Момичето на картината можеше спокойно да е Нан, само дето той знаеше със сигурност, че Нан никога не бе позирала на художник.
И тогава си спомни, че картината си стои все още опакована и трябва да се окачи. Съвсем импулсивно му се прииска да види как ще изглежда окачена на стената в стаята на долния етаж. Доволен, че е намерил причина да се занимава с нещо вместо да лежи в леглото, той стана и слезе бос в дневната.
Хаум, прислужникът, лениво лъскаше масата за хранене. Той се стресна и с изненада погледна Джафи, когато влезе.
Хаум бе на трийсет и шест. Слаб, дребен, в кафеникавото му лице имаше нещо издължено и лисичо. Въпреки че бе нисичък и крехък на вид, той работеше добре и се заемаше с най-тежките задачи, без видимо да се уморява.
— Дай ми чук, голям пирон и стълбата — каза Джафи. И тъй като Хаум го зяпна така, сякаш го мислеше за луд, той продължи. — Купих една картина. Искам да я закача на стената.
Лицето на Хаум се проясни. Той се усмихна и показа зъбите си, покрити със златни коронки.
— Веднага, господине — каза и бързо излезе от стаята.
Джафи отиде до картината, която седеше опакована в хартия и завързана с канап. Махна хартията, подпря картината на масата и се загледа в нея.
Все още я съзерцаваше полуусмихнат, когато Хаум се върна със стълбата, чук и пирон, стиснат между зъбите. Той подпря стълбата на празната стена, където смяташе да забие пирона, след това се приближи към Джафи, за да огледа картината.
Джафи го наблюдаваше как я гледа. Изражението му не се промени, но той усети някакво неодобрение, което се носеше във въздуха. Знаеше, че Хаум не одобрява това, че той има любовница виетнамка, както и че според него, закачайки картината на стената, Джафи нарочно навираше в носа на Хаум този факт.
Разбира се, нещата не стояха така. Джафи много държеше на мнението, което имат за него неговите прислужници. Изобщо държеше на това, какво другите мислят за него. Винаги бе внимавал много за връзката си с Нан. За него бе важно нито тя, нито той да не станат обект на клюки, но тук, в Сайгон, бе невъзможно нещата да се запазят в тайна, особено една връзка между мъж и жена.